Аnna (Ана Янкова)
185 493
20 окт. 2023 г., 21:41

Зоя 

  Проза » Рассказы
233 1 8
2 мин за четене

В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.

През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато той пожелаеше. Неговите 145 килограма порядъчно си почиваха на стола.

Възкъсата му, полусплъстена коса, кръглите му, черни очички, големият му корем , го правеха порядъчен домакин. Носеше пари, отговаряше за отряд от заварчици, затова искаше да получи от живота благодат и удоволствие.

Зоя работеше в магазин втора употреба, вечно съжаляваше, че не бе продължила да учи висше образование, а годините минаваха ,беше на 45.

Срещнаха се преди петнадесет години, той -левент, тя-нежна и слаба.

Залюбиха се.

Ала животът има свои правила и умът ни понякога не е достатъчен, за да отговори да изискванията.

След нощи на удоволствие, дни на море и ски, Зоя помоли Сиско да направи изследвания. Вината не е вина, тя като косъм, дълъг и тънък, пораждащ куп въпроси. Сиско не можеше да има деца. Но Зоя го обичаше, отначало самоотвержено, а после-сякаш по задължение. Имаха кола, вила в Зад Балкана и можеха да си позволят разходки посред природата.

Шефът и отдавна я задиряше, но тя не умееше да влиза в излишни конфликти и скоро той намери друга обожателка.

Дните се точеха като баница, свити и закоравели от ежедневието.

Зоя не обичаше случайните контакти, затова, когато срещна Вили, се обърка .Бяха учили един клас в Механо техникума, но момичето бе живяло няколко години в Испания.

Така запали у Зоя желания, които избягваше.

Сиско живееше ден за ден. Връщайки се от работа, сядаше на любимия стол и пиеше бира.

После Зоя се прибираше и обикновено вечеряха без излишни мелодрами. Любеха се върху дивана, а той заспиваше, похърквайки порядъчно. Зоя не заспа до 05 часа, нещо в нея, покрай Вили я караше да мечтае.

Съкровение и отдаденост. Обич и липса на честност.

Покрай газовия котлон .Зоя правеше картофено пюре. Сиско самодоволно пиеше питието.

Един миг, само миг, Зоя махна със замах престилката...

Ластика, който скриваше красивите и коси.Устните приласкаваха.

Взе приготвения куфар и без да отговоря на гласа, тръгна в нощта.

Понякога тъмнина е приятел, а не егоист.

И обича повече от лъжите, изречени в пиянството.

© Ана Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси, Марко!
  • Съкровения и отдаденост. Обич и липса на честност.
    Харесах ! Поздрави !
  • Кате, благодаря!
  • Много реалистичен разказ, а краят е логичен.
    Изобщо не ми домъчня за съпруга.
  • Таня, благодаря!
  • Младене, благодаря сърдечно!
  • Интересно!
  • Няма нищо по-нетърпимо от инерцията на чувствата. Идва неминуемо момент, когато тя, като тънък косъм, се скъсва.
    Брилянтен къс разказ, Ана!: "Понякога тъмнината е приятел, а не егоист."

    https://www.youtube.com/watch?v=c0_ofv8xIWw
Предложения
: ??:??