Зоя
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато той пожелаеше. Неговите 145 килограма порядъчно си почиваха на стола.
Възкъсата му, полусплъстена коса, кръглите му, черни очички, големият му корем , го правеха порядъчен домакин. Носеше пари, отговаряше за отряд от заварчици, затова искаше да получи от живота благодат и удоволствие.
Зоя работеше в магазин втора употреба, вечно съжаляваше, че не бе продължила да учи висше образование, а годините минаваха ,беше на 45.
Срещнаха се преди петнадесет години, той -левент, тя-нежна и слаба.
Залюбиха се.
Ала животът има свои правила и умът ни понякога не е достатъчен, за да отговори да изискванията.
След нощи на удоволствие, дни на море и ски, Зоя помоли Сиско да направи изследвания. Вината не е вина, тя като косъм, дълъг и тънък, пораждащ куп въпроси. Сиско не можеше да има деца. Но Зоя го обичаше, отначало самоотвержено, а после-сякаш по задължение. Имаха кола, вила в Зад Балкана и можеха да си позволят разходки посред природата.
Шефът и отдавна я задиряше, но тя не умееше да влиза в излишни конфликти и скоро той намери друга обожателка.
Дните се точеха като баница, свити и закоравели от ежедневието.
Зоя не обичаше случайните контакти, затова, когато срещна Вили, се обърка .Бяха учили един клас в Механо техникума, но момичето бе живяло няколко години в Испания.
Така запали у Зоя желания, които избягваше.
Сиско живееше ден за ден. Връщайки се от работа, сядаше на любимия стол и пиеше бира.
После Зоя се прибираше и обикновено вечеряха без излишни мелодрами. Любеха се върху дивана, а той заспиваше, похърквайки порядъчно. Зоя не заспа до 05 часа, нещо в нея, покрай Вили я караше да мечтае.
Съкровение и отдаденост. Обич и липса на честност.
Покрай газовия котлон .Зоя правеше картофено пюре. Сиско самодоволно пиеше питието.
Един миг, само миг, Зоя махна със замах престилката...
Ластика, който скриваше красивите и коси.Устните приласкаваха.
Взе приготвения куфар и без да отговоря на гласа, тръгна в нощта.
Понякога тъмнина е приятел, а не егоист.
И обича повече от лъжите, изречени в пиянството.
© Ана Янкова All rights reserved.
