В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато той пожелаеше. Неговите 145 килограма порядъчно си почиваха на стола.
Възкъсата му, полусплъстена коса, кръглите му, черни очички, големият му корем , го правеха порядъчен домакин. Носеше пари, отговаряше за отряд от заварчици, затова искаше да получи от живота благодат и удоволствие.
Зоя работеше в магазин втора употреба, вечно съжаляваше, че не бе продължила да учи висше образование, а годините минаваха ,беше на 45.
Срещнаха се преди петнадесет години, той -левент, тя-нежна и слаба.
Залюбиха се.
Ала животът има свои правила и умът ни понякога не е достатъчен, за да отговори да изискванията.
След нощи на удоволствие, дни на море и ски, Зоя помоли Сиско да направи изследвания. Вината не е вин ...