- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала ентусиазмът ви расте, покажете повече емоция и най-важното - бъдете естествени, зрителят усеща фалша. Изражението ви трябва да го убеди, че му представяме уникален талант. Насочете го към фаворитите, накарайте го да гласува за тях. Да ви видя пак. О, не, не и не! Изкуствено. Още веднъж – прогърмя недоволно той.
В този миг мощен тътен заглуши дрезгавия му глас. Доли стреснато отвори очи. „Гръмотевица. Не съм на репетиция. Сънувала съм.” Тя придърпа завивката под брадичката си и се сгуши в сигурните й обятия. Нямаше никаква представа кога е започнала бурята, но приглушеното, настойчиво почукване на капките по прозореца я унасяха. Представи си смръщеното небе в наситено графитен цвят. Би полежала о ...