-       Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант  - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас,  можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той.  - Към финала ентусиазмът ви расте, покажете повече емоция и най-важното - бъдете естествени, зрителят усеща фалша. Изражението ви трябва да го убеди, че му представяме уникален талант. Насочете го към фаворитите, накарайте го да гласува за тях. Да ви видя пак. О, не, не и не! Изкуствено. Още веднъж  – прогърмя недоволно той.

В този миг мощен тътен заглуши дрезгавия му глас. Доли стреснато отвори очи. „Гръмотевица. Не съм на репетиция. Сънувала съм.” Тя придърпа завивката под брадичката си и се сгуши в сигурните й обятия. Нямаше никаква представа кога е започнала бурята, но приглушеното, настойчиво почукване на капките по прозореца я унасяха. Представи си смръщеното небе в наситено графитен цвят.  Би полежала още малко, само мъничко, но през затворената врата долетя възторженият глас на майка ù. 

-        Да, да, точно така, ще участва, разбира се, та тя е най-добрата, номер едно е в списъка им. Не се съмняваш нали?

Репликата я разбуди окончателно. „Ох, майка ми пак не може да се сдържи. Ами, ако нещо се обърка?” Доли очакваше покана за участие  в журито на предстоящото голямо телевизионно шоу.  Вече ù бяха намекнали за това, неофициално, а сега майка ù го споделяше с приятелките си като сигурна новина. Може би се притесняваше излишно. Бе популярна в музикалните среди и сред публиката, а кариерата ù в шоу бизнеса бе във възход. Канеха я в телевизионни предавания за музика, мода, та дори спорт. Участваше в големи рекламни кампании. На 30 години беше известна, разпознаваема, с отлична визия и чаровна усмивка. Тинейджърките я обожаваха, както и техните родители. Бе истински пример за успяла млада жена.

-      Хайде, Слънчице – показа се майка ù на вратата. – Сокът от грейпфрут и препечената филийка те очакват.  Малко масълце отгоре ще ти се отрази добре – витамин А е добър за кожата.

-          Мамо – каза Доли възможно най-сериозно.

-          Добре, добре, знам – да забравим за маслото.

-          Не само това. С кого говореше?!

-          Е, не започвай пак, Соня ми е приятелка.

-          Да, от най-добрите, а когато се правеше, че не те познава, тогава каква беше?

-          Господи, сякаш ти си майката. Добре обещавам – повече няма да обеля дума!

-          Вярвам ти, но само до следващия път.

-          Моля те, включи си фейса, да видим кой ти е писал.

-          Майко - промълви дъщерята с упрек.

Доли започна сутрешната си серия упражнения. Вече не можеше без тях, нито без диетата. Важното е да приемеш режима като начин на живот, след това бе лесно. Не обръщаш внимание на изкушенията, за теб не съществуват шоколадът, месото, виното. Повечето хора са слабохарактерни – не мога без сладко, веднъж се живее! Ами, живейте си и се оплаквайте от килограмите, болестите и съдбата. Тя е на страната на силния. Бе учила до полуда – първо в немската гимназия. После икономическия. От малка пееше в хор. При нейния талант танците и актьорското майсторство бяха просто задължителни. Имаше строга майка, която бе запълвала всяка минута от времето ù, но винаги бе държала  на разумния баланс. „Ти си красива и имаш ангелски глас. И певица да станеш, без сериозна професия не може!” Сега, когато наблюдаваше участниците в шоутата, си даваше сметка, че пъзелът се нарежда, но не за всеки. От стотиците кандидати за слава щастието се усмихваше на един, а толкова талантливи изпълнения чуваше. Осъзнаваше, че въпреки положените усилия, имаше късмет да пробие там, където другите не успяваха.

Когато дойде славата, за нейно учудване майка ù се промени. Стана жената, постигнала целите си. Блажено се къпеше в ласкателствата на множащите се приятелки и денонощно  говореше по телефона, а отскоро броеше лайковете във фейсбук. Подкрепяше я във всичко, но живееше в своя розов, разминаващ се с реалностите около нея, свят. Може би това помогна на Доли да остане здраво стъпила на земята. Наясно бе с целите си, както и защо хората я харесваха. Умението ù да се справя с всяка ситуация с присъщата ù лекота и чувство за хумор бе като магнит за режисьорите.

След тренировката отиде в кухнята и взе чашата със сок. Майка ù си общуваше във фейса. Седна на дивана и си пусна записа с британското шоу за таланти – гледаше по малко всеки ден. Колкото и тренировки да са правили, израженията им изглеждаха досущ еднакви. Въодушевени, понякога до глупост. И въпреки всичко хората гласуваха, привлечени от блясъка и убедени, че дават път на талантливите. Или пък беше заради тръпката от надпреварата, или измамното чувство, че са част от нещо голямо, което осмисляше ежедневието им. Есемесите валяха и носеха най-важното за продуцентите. Мобилният ù звънна. Очакваше това обаждане. Топла вълна премина през тялото ù, но тя отговори с преднамерено небрежен тон.

-          Доли, здравей - каза асистентката на новото шоу. - Как си? – предпазливо, но рутинно се поинтересува тя.

-          Много добре - отговори Доли, усещайки как нещо не е наред, и гласът ù издайнически падна с една октава.

-          Супер… Слушай... възникна малък проблем. Продуцентът има нови идеи за шоуто. Иска човек с визията на Шакира, знаеш, че в момента върви масирана реклама с нея по телевизията. Ти си, как да кажа, прекалено слаба.

-          Разбирам - отговори Доли. - Няма проблем - опита да се усмихне тя.

-          Благодаря за разбирането, но така стоят нещата. Следващия път непременно ще те потърсим!

-          Разбира се – Доли затвори с надеждата, че отчаянието ù не е било прекалено очевидно. Вдигна поглед и видя майка си. Изглеждаше не на себе си.

-          Какво става?

-          Избрали са Теди.

-          Коя?

-          Знаеш я, запознах ви на едно парти, приличала на Шакира.

-          Господи! Да, спомням си я, двадесет и няколко годишна. Е, трябваше да го очакваме някой ден.

Майка ù изключи звука на телефона си. В следващия час имаше вече 10 неприети повиквания. Не искаше да ги вижда и го прибра в шкафа. „Нека си звънят. Била съм на спа. Няма да им дам възможност да злорадстват!”

Доли тръгна за репетиция с групата. Музиката щеше да отмие лошото ù настроение. Бе стояла в банята цял час, за да заличи следите от преживяното и когато излезе от там, изглеждаше блестящо.

-          Да, това е моята дъщеря! – прегърна я майка ù.

През деня, докато чакаше Доли да се върне, получи десетки съобщения във фейсбук, а една приятелка я ънфрендна. После щеше да твърди, че  било случайно.

Сутринта на третия ден ги събуди настойчиво звънене на вратата. Доли погледна часовника - 8:30. Сигурно е пощаджийката. Сънено открехна входната врата – пред нея стоеше младеж в униформа, който носеше огромен букет за нея. Доли го пое и разтвори картичката „По-блестяща от звездите, добре дошла в шоуто!” В този момент телефонът ù започна да звъни.

-          Е, каня те официално – беше самият режисьор.

-          А визията ми?

-          Забрави! С теб мога да бъда откровен, знаеш, че си моята слабост. Идеята не беше лоша, но изборът, знаеш чий беше, се оказа пълен провал. Проблеми с наркотиците. Такива нямат място при нас. Звездата ù залезе.

-          О, горкото момиче. Е, обещавам да си помисля сериозно. Ще ти звънна.

-          Но, Доли!?

-          Шегувам се, кога е репетицията?