Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разпалва още повече, разрастващи се и причиняващи безумни пожари, разрушаващи стари убежища и човешкото в тебе. Тогава се ражда Звярът, погали го и му се усмихни, той е човек, неосъзнатият човек, насъбрал в себе си всичко неосезаемо, неразбираемо и въпреки това целенасочено, неразбиращ как да го използва, неразбиращ чувствата си, тъй като те са на по-високо и възвишено равнище, виждащо се вече не с просто око, а с окото на душата. Звярът е това ново начало, като бебе, което се ражда, за да осмисли и разбере заобикалящия го околен нов за него свят, да построи своите строежи и прокопае своите пътища. Хвани го за ръка и го поведи, той не може сам, като слепец посред кръстовище, без светофари, без п ...