5 июл. 2023 г., 17:35
1 мин за четене
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот
редовете неверни,
вадят думите – код –
водещ в тайни вечерни.
Мъчителните ви слова,
сякаш водят към кръста.
Вечер шепне ми трева,
сънно-ласкава, гъста. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация