* * *

Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.

И от верига, хомот
редовете неверни,
вадят думите – код –
водещ в тайни вечерни.

Мъчителните ви слова,
сякаш водят към кръста.
Вечер шепне ми трева,
сънно-ласкава, гъста.

Пречиства мъка и тъга,
монотонна ритмичност,
притихва болката сега,
с напевите безлични.

Тъй волно пее синева,
песните – звънящите,
раждат тайната слова,
не съвсем подходящите.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                                      * * *

Люблю говорить слова,
Не совсем подходящие.
Оплети меня, синева,
Нитями, тонко звенящими!

Из всех цепей и неволь
Вырывают строки неверные,
Где каждое слово – пароль
Проникнуть в тайны вечерние.

Мучительны ваши слова,
Словно к кресту пригвожденные.
Мне вечером шепчет трава
Речи ласково-сонные.

Очищают от всех неволь
Рифмы однообразные.
Утихает ветхая боль
Под напевы грустно-бесстрастные.

Вольно поет синева
Песни, неясно звенящие.
Рождают тайну слова -
Не совсем подходящие.

                    Владислав Ходасевич