14 мая 2017 г., 13:31

А.Шершнев. За вредата от смисъла в стиховете 

  Переводы » Поэзия, с русского
1364 1 4
6 мин за четене

Александр Шершнев Второй                

О вреде смысла в стыхах         

http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750

 

Когда стихи вы пишете, поэты,               

Жалейте нас читающих людей –              

Кто, сочиняя, думает при этом,                

Поверьте, тот не автор… Он злодей!       

 

Взрываете устои и эпохи                          

Какой-нибудь мыслишкою пустой,         

А вдруг кому-то станет очень плохо,      

Когда она окажется не той?                      

 

Вот лирики…Чего не нюхать розы?        

Нет, лезут в наши чувства без конца,      

И вызывают, негодяи, слезы,                    

И разрывают, сволочи, сердца!                

 

Смотрите, что творится в наше время     

(Все из-за этих гадких подлецов!)            

Романы, адюльтеры, рвутся семьи,          

И вырастают дети без отцов!                    

 

А изверги-философы? Их тыщи!             

И всем бы сбить читателя с пути.            

Ведь тот, бедняга, вечно мысли ищет,     

Где автор бы и сам не смог найти,                       

 

Да кто же тут не сляжет от напряга,        

Убитый титаническим трудом?                

И вот везут читателя, беднягу,                 

В какой-нибудь психический дурдом… 

 

Уже молчу о лирике гражданской,                      

Что точно доведет нас до беды,                

Ведь в ней полным-полно идей повстанских

И прочей несогласной ерунды. 

 

Им дайте ход, и рухнут все каноны,        

И повернется наше время вспять,            

И перестанут сочинять законы,                

А станут те законы исполнять!…                       

 

Поймите, если вправду вы поэты,                       

Что в смысле никакого смысла нет,         

И чтоб не будоражить всю планету,        

В своих стихах несите только бред!        

 

За вредата от смисъла в стиховете

Когато стихове вий пишете, поети

щадете нас четящите плебеи                     

А който смисъл влага в стиховете  

повярвайте не автор е… Злодей!

 

Устои и епохи вий взривявате

със мисли и засукани слова

А някому пък току-виж прилошало

щом се окажат че не са това!

 

Лириците… Какво? – Не душат рози,

а чувствата ни стържат без душа,

докарват ни до сълзи тез негодници,

и късат, копелдаците, сърца.

 

Я вижте, що твори се в наше време

(туй всичко - от тез гадни подлеци!) –

прелюбодеяния, романи, изневери…

Растат децата повсеместно без бащи!

 

А философите-шейтани? Те са хиляди!   

И всеки търси начин да ви заблуди –

Нали читателят окаян дири смисъл

там, дето сам и авторът не би…

 

И пълни се главата му с обсесии

от напън титанически обзет  

и току-виж – читателят злочестият –   

в психиатричен някой лазарет…

 

За гражданската лирика – мълча си,

че към провал ни води точно тя –  

Там фраш е от идеи за Промени

и всякакви пасквили за Властта

 

Подай им пръст – и рухват вси канони   

и времето поема ход назад –

Ще спрат за джоба да коват закони

и в служба на народа ще търчат!…

 

Ако сте истински поети разберете,

че в няма смисъл в смисления стих!

И за да не побърквате планетата

пълнете стиховете само с Простотѝ!

               

© Димитър Ганев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Драга Мона, това произведение по същността си е една пародия.
    В древна Гърция поетите и музикантите са почитани почти наравно с боговете, тъй като се е считало, че дарбата им иде директно от последните. Поетите са „върха на сладоледа” – окичени с лаврови венци на тила, „яхнали” символа на поетическо вдъхновение – крилатия Пегас, и т.н. Поетите са активната страна в поетичното съвкупление автор-читател, те произнасят от трибуната безсмъртните си рими, те задават тематиката, те определят критериите за добро-лошо, те са прочутите, тачените, любимите. Всички останали стоят долу и слушат великите слова, те са читателите, обикновените хора, ненадарените, плебса. Така че тази хипербола не е случайна – тя пародира отношенията читател-автор и според мен е съвсем на място. Ако все пак не можете да се примирите че читателят е свален твърде ниско – заменете я с някоя друга дума, която се римува със „злодей” Ваш: Д.Г.
  • Когда стихи вы пишете, поэты,
    Жалейте нас читающих людей –
    Когато стихове вий пишете, поети
    щадете нас четящите плебеи .
    Не можах да разбера защо реши именно плебеи, а не както е "четящите хора"?
  • Хем сериозен, хем разсмива... ирония и мъдрост ...
  • Те- поетите са твърде пошли и пилеят чувствата човешки!Те са безобидно лоши и нямат вкус за грешки... Моля ви,не ги четете! Анатема на поетите!🐗🐷🐖😎 Чудесна находка! Браво,Димитър! Специални поздрави за превода!😅
Предложения
: ??:??