Александр Шершнев Второй
http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750
Когда стихи вы пишете, поэты,
Жалейте нас читающих людей –
Кто, сочиняя, думает при этом,
Поверьте, тот не автор… Он злодей!
Взрываете устои и эпохи
Какой-нибудь мыслишкою пустой,
А вдруг кому-то станет очень плохо,
Когда она окажется не той?
Вот лирики…Чего не нюхать розы?
Нет, лезут в наши чувства без конца,
И вызывают, негодяи, слезы,
И разрывают, сволочи, сердца!
Смотрите, что творится в наше время
(Все из-за этих гадких подлецов!)
Романы, адюльтеры, рвутся семьи,
И вырастают дети без отцов!
А изверги-философы? Их тыщи!
И всем бы сбить читателя с пути.
Ведь тот, бедняга, вечно мысли ищет,
Где автор бы и сам не смог найти,
Да кто же тут не сляжет от напряга,
Убитый титаническим трудом?
И вот везут читателя, беднягу,
В какой-нибудь психический дурдом…
Уже молчу о лирике гражданской,
Что точно доведет нас до беды,
Ведь в ней полным-полно идей повстанских
И прочей несогласной ерунды.
Им дайте ход, и рухнут все каноны,
И повернется наше время вспять,
И перестанут сочинять законы,
А станут те законы исполнять!…
Поймите, если вправду вы поэты,
Что в смысле никакого смысла нет,
И чтоб не будоражить всю планету,
В своих стихах несите только бред!
Когато стихове вий пишете, поети
щадете нас четящите плебеи
А който смисъл влага в стиховете
повярвайте не автор е… Злодей!
Устои и епохи вий взривявате
със мисли и засукани слова
А някому пък току-виж прилошало
щом се окажат че не са това!
Лириците… Какво? – Не душат рози,
а чувствата ни стържат без душа,
докарват ни до сълзи тез негодници,
и късат, копелдаците, сърца.
Я вижте, що твори се в наше време
(туй всичко - от тез гадни подлеци!) –
прелюбодеяния, романи, изневери…
Растат децата повсеместно без бащи!
А философите-шейтани? Те са хиляди!
И всеки търси начин да ви заблуди –
Нали читателят окаян дири смисъл
там, дето сам и авторът не би…
И пълни се главата му с обсесии
от напън титанически обзет
и току-виж – читателят злочестият –
в психиатричен някой лазарет…
За гражданската лирика – мълча си,
че към провал ни води точно тя –
Там фраш е от идеи за Промени
и всякакви пасквили за Властта
Подай им пръст – и рухват вси канони
и времето поема ход назад –
Ще спрат за джоба да коват закони
и в служба на народа ще търчат!…
Ако сте истински поети разберете,
че в няма смисъл в смисления стих!
И за да не побърквате планетата
пълнете стиховете само с Простотѝ!
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados
В древна Гърция поетите и музикантите са почитани почти наравно с боговете, тъй като се е считало, че дарбата им иде директно от последните. Поетите са „върха на сладоледа” – окичени с лаврови венци на тила, „яхнали” символа на поетическо вдъхновение – крилатия Пегас, и т.н. Поетите са активната страна в поетичното съвкупление автор-читател, те произнасят от трибуната безсмъртните си рими, те задават тематиката, те определят критериите за добро-лошо, те са прочутите, тачените, любимите. Всички останали стоят долу и слушат великите слова, те са читателите, обикновените хора, ненадарените, плебса. Така че тази хипербола не е случайна – тя пародира отношенията читател-автор и според мен е съвсем на място. Ако все пак не можете да се примирите че читателят е свален твърде ниско – заменете я с някоя друга дума, която се римува със „злодей” Ваш: Д.Г.