Анчар
А.С.Пушкин
В пустинята сред страшен зной , в земя от слънце нажежена,
анчар - самотен часовой - стои, сам в цялата вселена.
Природата на жадна степ във ден на гняв го е родила
и корени и клони със отрова смъртна напоила.
Тя през кората му тече от зноя дневен разтопена
А привечер замръзва във смола - прозрачна и студена.
Над него птица не лети, отбягва го и звярът кървав.
И само вятърът със вой налита и избягва смъртен.
И ако облак заблуден листата дремещи поръси
от клоните отровен дъжд във пясъка горещ потъва. ...