2 min reading
Анчар
А.С.Пушкин
В пустинята сред страшен зной , в земя от слънце нажежена,
анчар - самотен часовой - стои, сам в цялата вселена.
Природата на жадна степ във ден на гняв го е родила
и корени и клони със отрова смъртна напоила.
Тя през кората му тече от зноя дневен разтопена
А привечер замръзва във смола - прозрачна и студена.
Над него птица не лети, отбягва го и звярът кървав.
И само вятърът със вой налита и избягва смъртен.
И ако облак заблуден листата дремещи поръси
от клоните отровен дъжд във пясъка горещ потъва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up