ГЛАВА 4
ЛАДА
Лада стана, отиде зад палатката и изнесе две празни туби за вода. С привидно учудване на лицето си, тя каза:
- О! И водата ни се е свършила!
- Трябва да отидем за вода, - заключи Влада.
- Малък, хайде да отидем заедно до извора? - предложи Лада.
- Мога да отида и сам, промърморих аз, мислейки, че всичко това е нагласено, и жените специално ме поканиха на чай, когато водата е свършила, така че аз доброволно да отида до извора.
- Можеш! Не се съмнявам - усмихна се Лада, - но аз искам да ти помогна.
Тя знаеше за какво си мисля и, предлагайки да дойде с мен, ме обърка малко.
Взех тубите, тя си облече лека рокля на голото тяло и тръгнахме към пътеката, водеща към извора нагоре.
Вървяхме мълчаливо, без да разговаряме, и това ме смути. Явно трябваше да поговорим за нещо, за да се сближим по някакъв начин, но нищо не ми идваше на ум, исках да задавам въпроси, но те бяха забранени от правилата на играта. Стигнахме до началото на склона...
Лада спря, обърна се, приближи се много бли ...