tictac (Синьо цвете) 12 декември 2018 г., 9:38 ч.

Дори да няма врата 

521 11 16

© Синьо цвете Всички права запазени

ДОРИ ДА НЯМА ВРАТА

 

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата. 
По широкия път на тревите си идвам при теб. 
Подранило е тази година планинското лято 
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. 

 

Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма 
и е станала синя прашинка от синьо небе. 
Но сълзата е странен диоптър на блага измама 
и през сълзи навярно се вижда далеч по-добре. 

 

Аз се местя. Заменям си всички централни адреси 
за квартира във някой блажено затънтен квартал.
Каня банда загубени каузи на тайна трапеза 
и ги черпя направо със дъжд, първоточен и бял. 

 

Благодарна съм. Знаеш ли, няма понятна причина – 
може би е защото говоря понякога с Бог. 
Ти разбираш, защото живееш във къща с градина 
върху светлия облак, заспал в небосвода висок. 

 

А светът си е същият – само че още по-ничий
и съседките още по-често ми искат цветя.
Правя хляба ти. Нищо, че вече вкусът е различен
и съвсем не мирише на нива и лятна звезда.

 

Нося новите дрехи. Но въздухът лепне бедняшки.
Няма кой да изкърпи ръкава, от вятър разшит.
Вечността е отдавна неделно забавена крачка
и със времето – днешното – вече сме станали квит.

 

По земя сме наравно. Но после сека през звездите
като пух, като звън, като обич, към други места.
Бабо, идвам си. Пътят е син над върха на тревите.
Отвори ми. Дори и да няма такава врата.

 

Автор: Петя Цонева

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • tictac (Синьо цвете) Руми! 🌹
  • Соларе (Румяна Друмева) Поздравления за идеята ти и изпъмнението ѝ! Ставаш все по– добра в рецитацията, а творбите, придобиват образ, оживяват! Благодаря за насладата, Синьо цвете! Моля ви, продължавайте момичета!
  • tictac (Синьо цвете) Вие пишете, аз ще ви чета докато ви дотегна! После ...не знам. Не съм пробвала цигулка, кой знае, може и да мога.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Толкова красота, скътана в пътечката от думи, които водят право към сърцето!
    Такава Поезия в синхрон с твоето чувствено изпълнение направо ме разтапя, Мая! Благодаря и на двете ви!
  • Петра (Петя Цонева) Още веднъж, благодаря за топлите думи!
  • MerlinLanselotov (Васил Иванов) !!!
  • tictac (Синьо цвете) По едно 🌹(синьо) за всеки от вас!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Тихи,сини слова
    се сипят от небето...
    И при това:
    попива ги топло сърцето!
  • Петра (Петя Цонева) Ще... (в отговор на въпроса за публикуване). В най-скоро време.
  • palenka (Пепи) Бравооо! 6 ...а са само 5 звездите
  • tictac (Синьо цвете) Пет, нямаше ли да публикуваш нещо...?
    🌹
  • Петра (Петя Цонева) И да знаеше за зaпетаите, Петя пак щеше да бъде възхитена. (Усмивка)
  • tictac (Синьо цвете) Така си я карам, през просото, но явно понякога нацелвам и пътя. Тихо! Петя не знае. (за запетаите)
  • Anita765 (Ани Монева) Само на места.
  • tictac (Синьо цвете) Пак ли не ги спазих? Ама че съм...
    Стихът е...!!!!
    Ани!
  • Anita765 (Ани Монева) Все по-добра! А стихотворението е уникално!
    Запетайките...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.