8.06.2019 г., 15:13

Стогодишен дъжд

5.2K 16 40
00:00
02:38

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

СТОГОДИШЕН ДЪЖД

 

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май.

 

И животът омекна. Изплака си всичките думи.
После всичките хлябове. Сетне - и всички деца.
От червения восък на няколко мокри зокума
си направихме нови, подводни, безбрежни сърца.

 

Сто години обичахме с тях. И обичахме много.
Светлината събирахме с теб в океанския мрак.
Бяхме първата клисава глина в ръцете на Бога,
Който в лятната бездна земята създаваше пак.

 

Сто години домът ни потъваше все по-дълбоко
като зрънце на черните миди във гладната паст.
И сега е тъй бял, че безценната бисерна стока
струва колкото всичко потънало. Колкото нас.

 

Сто години подводни камбани по празници пяха
и животът бе златно мехурче от дъх на човек.
Дъждовете ни бяха вечерна и утринна стряха.
Сто години живяхме. И нямахме Ноев ковчег.

 

И когато отново настана голямата суша,
и застърга с крила скакалец в избелели бодли,
ти си тръгна с дъжда. А пък аз продължавам да слушам.
И дъждът на сърцето ми няма да спре да вали.

 

Автор: Петя Цонева

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=437880386760211&id=354420198439564

 

Прочит: Мая Нарлиева

Музика: Юрума, "Kiss the rain"

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Безжичен! Покрай теб и аз си припомних невороятната поезия на Петя.
  • Браво. Слушах много внимателно. Минорният тембър на гласа ти, и вградената в него тъга, го правят изключително подходящ за това прекрасно стихотворение. Слушах и формално - за паузите. Тук са много точни, като че ли си тактуваш или използваш метроном. Разбира се, зная, че е естествено. Браво и на двете!
  • И накъде, казваш, трЪгна?
    Шегувам се!
  • Много сте добри и двете, момичета!
    Тръгнахте ми коравото мъжко сърце ...
    Поезия...
  • Албенка!

Стогодишен дъжд

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
3.2K 37 30

Избор на редактора

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ)

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...