CrystalReign
14 резултата
Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
549
Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...
1185
Глава 11
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
544
Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
870
2
Глава 9
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...
656
Глава 8
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
644
Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
531
Глава 6
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
541
Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
542
1
Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
885
Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
953
Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
905
1
Глава 1
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
1037
В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
841
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
