Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за раната, но моментът не беше подходящ. Надигна се от леглото. Той забеляза, че е отвит. Погледна към мен няколко секунди и се намръщи.
- Заради рaните е, нали?
Обърнах се отново към него.
- Не...
- Абриел...
- Какво е станало с теб. – прекъснах го.
- По-добре е, ако не знаеш!
- Не е по-добре! Аз искам да знам! Тази сутрин кървеше, а сега няма и следа от раните ти! ...