DimitarGeorgiev.2 (Димитър Колев)

Афоризми

Не потената парá е пáра.
Един мъж започва да остарява, когато започне да превръща жената от чувствен обект в естетическа категория.
Има правопропорционална зависимост между продължителността на брака и изхарчените по това време пари.
Любовта идва през очите, попада в сърцето, минава през джоба и си ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-12T13:04:30+02:00 1.6K 1 3

Блян

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-02-02T10:33:16+02:00 1.2K 2 7

ТРИПТИХ Утринни пътеки

3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-22T09:05:17+02:00 1.3K

ТРИПТИХ Утринни пътеки

2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-20T19:45:06+02:00 1.2K 1 1

ТРИПТИХ Утринни пътеки

1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-19T14:09:19+02:00 1.5K 2 3

Стойности

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-17T11:30:12+02:00 1.5K 3 3

Рапсодия за кавал без оркестър

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-13T17:05:35+02:00 1.6K 1 9

Curriculum vitae

Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-11T23:01:39+02:00 1.7K 3 11

Белите коне и принцовете

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-09T22:59:48+02:00 1.7K 2 7

Врабчета

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-04T23:24:33+02:00 1.7K 3 10

Петна

Вечер. Претъпкан автобус от градския транспорт. Хора от различен пол и на различна възраст. Пътуват нанякъде. Пътници без физиономии. Незабележими, с лица като петна. Допрени едни до други мъже и жени, напрегнати от принудително неудобната близост.
Стърча с рамо към водача в това пъстродрехо еднообр ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-03T22:51:18+02:00 975 2 2