gabitoop
8 резултата
Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...
812
- Закъсня! – казах с досада, докато отварях вратата, но изведнъж дъхът ми спря и не можех да кажа и думичка повече. Пред мен стоеше перфектното момче. Няколко сантиметра по-висок от мен, светло кестенявата му коса беше разрошена. Очите му-големи, тъмни, невинни. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и бе ...
787
- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...
841
1
Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...
937
Прекрасно. Невероятно. Уникално. Всички тези думи описват онази целувка. Наистина, как изобщо съм се усъмнила в него дори за момент? Той е перфектен. Единственият проблем беше, че малко се страхувах някой познат да не ме види и изпорти на нашите, защото все пак живея в малък град и всички се познава ...
1012
2
Седях там, на гарата, потропвах нервно с крак. Страхувах се. Свалих очилата си и ги оставих на пейката. Кога най-после щеше да се появи, да го видя и тези мъчения да свършат! Името му! Как беше името му? От страх го бях забравила. Нещо с Т… То… Те… Теодор! Да, точно така, Теодор. Тео. Никога не го б ...
1002
3
Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...
948
3
- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...
1161
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
