krashkov (Тодор Кръшков) - Произведения

Локви и небе

Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...

krashkov

Проза » Разкази

2017-03-24T16:56:59+02:00 624

Ангелите на Мартин

Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...

krashkov

Проза » Разкази

2017-01-05T11:37:26+02:00 1.1K 1

Другият свят, зад ъгъла

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-12-10T07:35:28+02:00 618

Песента на канарчетата

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-04-23T22:14:34+03:00 661 1

Дъждът

Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-04-21T11:21:06+03:00 712 1

Болнав свят

В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-04-04T10:52:22+03:00 708 2

Светът се смалява и става все по-тежък

С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е из ...

krashkov

Проза » Разкази

2013-09-04T21:09:51+03:00 834 1

Господа съдебни заседатели

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

krashkov

Проза » Разкази

2012-11-03T12:22:22+02:00 1.1K 3

Рожденият ден на Пешеходеца

- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...

krashkov

Проза » Разкази

2012-10-21T22:07:21+03:00 881 1

Лечителят

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

krashkov

Проза » Разкази

2012-05-23T13:03:58+03:00 977 2

Небето на Пешеходеца

Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...

krashkov

Проза

2011-12-23T11:12:18+02:00 767 1

Счупената ваза

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...

krashkov

Проза » Разкази

2011-12-08T06:14:00+02:00 1.5K 8

Топлината на свещта

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

krashkov

Проза » Разкази

2010-04-22T22:21:09+03:00 1.2K 8

Животът е проста игра

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-08-06T12:38:25+03:00 1.1K 3

Келешът

На пръв поглед двайсетачката изглеждаше съвсем наред. Но не беше. Банкнотата бе фалшива и това стана ясно забележимо, когато Ванко тенекеджията взе друга двайсетачка в лявата ръка. Ментето бе с по-тънка хартия, при сравнението между двете изглеждаше като изпрана.
Иначе си имаше всичко – и блестящата ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-06-16T23:23:48+03:00 1.2K 7

Свои и чужди

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-06-05T11:58:56+03:00 1.1K 4

Плачът на детето

Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-05-30T08:03:09+03:00 983 6

Фишът на щастието

- Този фиш печели петица - каза Пешеходеца и за доказателство остави хартийката на масата.
Останалите скупчиха глави над цифрите. В ъгъла на кръчмата, високо до тавана на специална стойка бе поставен телевизор. Екранът му меко проблясваше в полумрака на помещението. В долната му част се виждаха изте ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-06T16:44:16+03:00 1.3K 3

Петък вечер в “Свирката”

- Искаш ли да чукаш?
Въпросът изненада Пешеходеца и той не успя дори да се изчерви. Вдигна поглед от лимонадата си.
Предимството да си безработен е, че можеш да отидеш първи в "Свирката" и да седнеш на най-доброто място - срещу вратата. И да си постоиш сам. Недостатъкът се изразява в същото.
Въпросъ ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-03T18:09:09+03:00 1.3K 6

Войната на Пешеходеца

Недодяланата праисторическа Нокия на Пешеходеца отново иззвъня. Това бе двадесет и шестото позвъняване за вечерта. Звукът на вехтия безформен телефон беше като квичене на прасе с нож в гърлото.
Пешеходеца изгледа безпомощно апарата. Телефонът звънеше само по веднъж и млъкваше, преди да успее да го в ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-02T08:41:32+03:00 1K 2

Своеволията на властта

Какво правим, когато си нямаме жена вкъщи, която да ни изкара извън нерви, да ни накара да махнем с ръка и да си кажем: Майната му на всичко! Отивам в кръчмата да пия една ракия!
Какво правим в такъв случай?
В такъв случай махваме с ръка и си казваме: Майната му на всичко, отивам да изпия една ракия ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-01T09:26:58+03:00 932 2

Пропадането на Испания

Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-07-31T13:14:36+03:00 1.3K 2

Краката, които миришат

Жената на Пешеходеца го напусна в един мрачен януарски ден.
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока б ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-07-29T21:13:37+03:00 1.4K 5