Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението временно се променяше в полза на празните столове, защото Тенчо изнасяше три маси, държани дотогава в склада, на тротоара пред кръчмето. Постоянните клиенти обаче упорито продължаваха да се навират в задименото помещение.
В петък вечерта на 26 април в "Свирката" имаше точно толкова клиенти, колкото и през останалите дни на седмицата. Наплив заради уикенда нямаше и никога не бе имало. Редовните си бяха тук всяка вечер и петъкът не бе повод за промяна на статуквото.
Двете маси в ъгъла бяха долепени една до друга още в понеделник В неделя, когато не работеше, Тенчо премиташе пода на заведението и подреждаше масите, но още в понеделник двете отново се долепяха, за да съберат компанията. Оставаха ...