Недодяланата праисторическа Нокия на Пешеходеца отново иззвъня. Това бе двадесет и шестото позвъняване за вечерта. Звукът на вехтия безформен телефон беше като квичене на прасе с нож в гърлото.
Пешеходеца изгледа безпомощно апарата. Телефонът звънеше само по веднъж и млъкваше, преди да успее да го вземе в ръце. Това се повтаряше на всеки десетина минути.
Телефонната война бе пламнала от един блуждаещ изстрел.
Пешеходеца бе направил огромно финансово усилие да купи на старо мобилния апарат за трийсет лева. Отново беше без работа, бе обиколил десетина фирми, някои проявиха вяло желание да го назначат, но искаха телефонен номер за връзка. В името на по-доброто бъдеще Пешеходеца жертва трийсетачката. Гадното беше, че времето съвпадна с рождения син на сина му. Олекналия джоб на Пешеходеца не му позволяваше подарък.
Купи му една близалка.
Малкият обаче се зарадва и на нея. Гледаше детски филм по телевизията, с издута от близалката уста, а на Пешеходеца му се ревеше.
Купи си пакет с предплат ...