МираАнгелова
7 резултата
Кака
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
  227 
Пиратът
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...
  243 
Захарно петле
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Ще поискам ли слънцето да грее в очите ми, отново, наблюдавайки морето от моята скала?
Отворих очи и видях белите облаци от прозорчето на самолета. Какво правя? Как се случи всичко? Как позволих нещата така да се изплъзнат от подредения график на живота ми? Всичко бях планирала, а сега?!
- Как се чу ...
  250  1 
Антрето
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Беше много гореща нощ, не можех да заспя. Трябваше да измисля какво да направя с това антре. Толкова беше мрачно и студено, а е първото нещо, което виждам влизайки в новия си дом. Реших, че ще е най-добре още утре да намеря майстор, който да го боядиса в светли цветове.
Сутринта пих кафе с приятелка ...
  514  4  6 
Късно е
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Вече е късно за всичко! Възраст, премесена с депресия, излишни килограми и чаша вино! Това е всичко! Безсмислено ежедневие и нито една мечта.
Ива усещаше в себе си единствено самота и мъка по изгубената младост. Нито успехите в работата, нито скъпият дом, нито дори дъщеря й можеха да събудят радост ...
  441  4  6 
Лека нощ
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...
  707  4 
Марио
МираАнгелова (Mира Ангелова) МираАнгелова
Проза » Разкази
Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...
  815  1  6 
Предложения
: ??:??