МираАнгелова
9 резултата
Нощта беше ясна. Хиляди звезди осветяваха яркото небе. Луната изглеждаше толкова близо, сякаш да протегнеш ръка и ще я докоснеш. Блажена тишина! Дори ароматът на въздуха бе прекрасен, прясно окосена трева премесена с аромат на ягоди.
Идеята на майка й бе много добра, затова Петя не се възпротиви да ...
  310 
  278 
Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
  358 
Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...
  387 
Ще поискам ли слънцето да грее в очите ми, отново, наблюдавайки морето от моята скала?
Отворих очи и видях белите облаци от прозорчето на самолета. Какво правя? Как се случи всичко? Как позволих нещата така да се изплъзнат от подредения график на живота ми? Всичко бях планирала, а сега?!
- Как се чу ...
  376 
Беше много гореща нощ, не можех да заспя. Трябваше да измисля какво да направя с това антре. Толкова беше мрачно и студено, а е първото нещо, което виждам влизайки в новия си дом. Реших, че ще е най-добре още утре да намеря майстор, който да го боядиса в светли цветове.
Сутринта пих кафе с приятелка ...
  662 
Вече е късно за всичко! Възраст, премесена с депресия, излишни килограми и чаша вино! Това е всичко! Безсмислено ежедневие и нито една мечта.
Ива усещаше в себе си единствено самота и мъка по изгубената младост. Нито успехите в работата, нито скъпият дом, нито дори дъщеря й можеха да събудят радост ...
  635 
Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...
  892 
Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...
  981 
Предложения
: ??:??