Нощта беше ясна. Хиляди звезди осветяваха яркото небе. Луната изглеждаше толкова близо, сякаш да протегнеш ръка и ще я докоснеш. Блажена тишина! Дори ароматът на въздуха бе прекрасен, прясно окосена трева премесена с аромат на ягоди.

Идеята на майка й бе много добра, затова Петя не се възпротиви да замине, целуна дъщеря си и  пое по дългия път. След тежкия развод  и цялата мръсотия, младата жена имаше нужда да избяга от света. Тъмнината и тишината на селото бяха нейно спасение. В селото живееха чичото и лелята на Петя, братовчедка й Йоана отдавна се бе преместила в столицата. Като дете Петя  идваше на гости при Йо през лятната ваканция. Тук срещна и първата любов, първата целувка....От много години не бе идвала, нищо не беше се променило. Усещането бе като  завръщане назад във времето. Тишина, спокойствие и чистота.

За уикенда дойдоха братовчедка й и нейният съпруг. Наложи се Петя да си припомни всички неприятни подробности около делото по развода, Йоана държеше да научи всичко. При вида на сълзите по лицето на Петя, братовчедка й я прегърна и обеща, че ще я накара да забрави тези емоции. Вечерта бе събрала няколко свои приятели в единствената в селото кръчма. Петя отказа категорично, но Йоана не прие това и за ръка я отведе в заведението. Оказа се приятна вечер. Младежите от преди петнадесет години вече бяха зрели хора, които знаеха как да се забавляват. След няколко чаши вино към компанията се присъедини още един от някогашните младежи. Петя застина, когато се обърна и го видя на вратата.  Прекрасна усмивка, големи огнени очи....Макар вече да не беше слабо момченце, дори с биреното си коремче, той си беше същият, нейният Явор! Поздрави всички, като се настани срещу нея. Тя замлъкна и се стаи с надежда никой да не усети нейното притеснение и ударите на сърцето. Явор разказа, че е в селото, за да се грижи за влошеното здраве на баща си. От години живеел в столицата със своята приятелка. През цялата вечер Петя полагаше огромни усилия да не проличи колко е разтърсена от срещата с Явор. После мисли за него цяла нощ. Първата й целувка, първата любов, по детски чиста и невинна. Спомни колко му бе обидена, това я накара да се усмихне.

На следващия ден мъжете се бяха уговорили за риболов. Рано сутринта Йо дръпна завивките на Петя и я извади от леглото, за да отидат с тях. Беше весело, въпреки че празните бутилки бира се оказаха повече от уловената риба. Явор бе много весел и забавен, но някакво специално отношение към нея нямаше. Следващите дни се срещаха често в компанията на другите. Всяка нощ Петя мислеше за него, обземаше я същото детско вълнение отпреди. Студените завивки бяха нейното бягство от света. След всичко което й се случи бе категорична, че повече няма да допусне мъж до себе си, а сега.... от тишината ли или от спомените, всяка нощ мечтаеше за Явор.

 След като братовчедка й си тръгна,  Петя срещна Явор в магазина. Той пожела да й помогне с покупките. По пътя поиска да му разкаже за дъщеря си. Предложи да я заведе на разходка в гората на следващия ден. Невероятен аромат на смола, пукащи бодлички от големите ели под всяка стъпка с  мелодията на птичките бяха в опияняваща горска симфония, носеща блаженство. Разходката бе дълга и приятна, поговориха за невероятната природа и други общи неща. Петя скоро си тръгваше, знаеше че повече няма да види Явор. Вече се бяха настанили в автомобила и той закопчаваше колана си, когато тя съвсем импулсивно се наведе към него и го целуна по бузата. Невинна, срамежлива и искрена...точно като преди...Той я погледна в очите, младата жена се изчерви и започна да се извинява. Явор я помоли да се  разходят още малко. Вървяха и мълчаха, Петя отново опита да се извини.

- Аз също си спомних миналото, Петя! Как треперих, докато те целувах...сега отново треперя...Ти все още си същото онова чисто и нежно момиче, което обичах. Ти си прекрасна! Искрено съжалявам за детинската си постъпка тогава, не е било това начина да те вкарам в леглото си! Ако само ми дадеш шанс, бих ти показал...

След няколко седмици Петя приготвяше вечеря за своята дъщеря, когато на вратата се позвъни. Беше момче със зелена шапка,  доставка на цветя. Огромен букет розови рози, това бе нейният любим цвят.

Отвори картичката. "ВЕЧЕ СЪМ САМО ТВОЙ!". Петя се усмихна, знаеше добре от кого е.  Точно слагаше цветята във ваза, когато отново се позвъни на входната врата. Беше Явор с широка усмивка:

- Ако ме искаш, разбира

се!