Вече е късно за всичко! Възраст, премесена с депресия, излишни килограми и чаша вино! Това е всичко! Безсмислено ежедневие и нито една мечта.
Ива усещаше в себе си единствено самота и мъка по изгубената младост. Нито успехите в работата, нито скъпият дом, нито дори дъщеря й можеха да събудят радост в душата й. Ива добре осъзнаваше, че всичко за което се бе борила, всички лишения в годините, сега нямаха никък смисъл. Дъщеря й замина за столицата, колегите добре се справяха в офиса и без нея, домът седеше празен и прашен. Толкова години …….а накрая само самота. Безцелно начало и край на деня.
Улисана в работата и грижите за детето, постепенно се бе отдалечила от своите приятели. Все отказваше техните покани и накрая просто спряха да й се обаждат. Добре, че в офиса винаги беше натоварено, често носеше работа и за уикенда вкъщи. Това я спасяваше от ужасната самота.
За своите четиридесет и седем години Ива Петрова изглеждаше добре, въпреки бръчиците около очите и игубената отдавна талия. Тя ...