Късно е

Вече е късно за всичко! Възраст, премесена с депресия, излишни килограми и чаша вино! Това е всичко! Безсмислено ежедневие и нито една мечта.

Ива усещаше в себе си единствено самота и мъка по изгубената младост. Нито успехите в работата, нито скъпият дом, нито дори дъщеря й можеха да събудят радост в душата й. Ива добре осъзнаваше, че всичко за което се бе борила, всички лишения в годините, сега нямаха никък смисъл. Дъщеря й замина за столицата, колегите добре се справяха в офиса и без нея, домът седеше празен и прашен. Толкова години …….а накрая само самота. Безцелно начало и край на деня.

Улисана в работата и грижите за детето,  постепенно се бе отдалечила от своите приятели. Все отказваше техните покани и накрая просто спряха да й се обаждат. Добре, че в офиса винаги беше натоварено, често носеше работа и за уикенда вкъщи. Това я спасяваше от ужасната самота.

За своите четиридесет и седем години Ива Петрова изглеждаше добре, въпреки бръчиците около очите и игубената отдавна талия. Тя бе стилна и елегантна дама. Комплимент или покана за среща не бе получавала от доста години, въпреки че работеще основно с мъже. Дали поведението или външният й вид бе причината, тя не знаеше. Всички жени в офиса бяха по-млади и привлекателни от нея, тя бе убедена в това. „Ти си изпята песен” често си казваше Ива, застанала пред огледалото и се опитваше да приеме тази мисъл.

Една сутрин, докато отпиваше от чаша ароматно кафе пред компютъра, тя попадна на оферта за екскурзия в Гърция. Офертата бе много изгодна, за попълване на последни места в групата, като пътуването беше след пет дни. Преди години Ива често мечтаеше за различни екскурзии по света, но образованието на дъщеря й и големият ипотечен кредит за къщата се оказваха спирачка.

Но…..днес нямаше оправдание пред себе си! Можеше спокойно да пътува, имаше време и възможности.

Бързо се обади на своята единствена приятелка, но тя категорично отказа да пътува. Ужасяваща мисъл премина през Ива – да отиде сама. Едно доста смело и безрасъдно решение, съвсем нетипично за нея. Без да мисли повече, обади се и резервира място. Гъделичкащо усещене под езика не я напусна следващите дни. Сама – вълнуващо и очаквано, и тревожно, и срамно… Прекрасно!

Купи си огромна жълта шапка с широка периферия, чанта и чехли в същия цвят. Нощта преди пътуването не мигна от вълнение, чувстваше се като малко дете.

В пет сутринта таксито я остави пред големия бял автобус. Все още нямаше много хора. Тя избърза, за да намери място отзад в автобуса. Нямаше желание останалите да я гледат сама и да коментират. Групата се събра – голяма и шумна. Имаше млади и по-възрастни двойки, компания от няколко шумни момичета. Екскурзоводът беше младеж с изрусени коси, боядисани вежди и цветни дрехи. Оказа се забавен, разказваше смешни истории по пътя. На самата граница в автобуса се качиха още двама мъже, за които беше запазена първа седалка на автобуса.

Ива се вълнуваше, срамуваше и трепереше при настаняването в хотела. Тогава учасниците в групата имаха възможност да се поогледат от глава до пети. Беше си доплатила за самостоятелна Вип стая, която се оказа доста приятна. Тя остави куфара върху леглото и побърза да отвори вратите на балкона. Тюркоазеното море блестеше с хиляди сияйни слънчеви отблясъци. Лекият вятър погали лицето й. Затвори очи, за да запечата този миг в себе си.

- Как сте? – плътен мъжки глас прекъсна всичко.

 Ива Петрова се обърна рязко на дясно. На съседния балкон имаше мъж, който пушеше цигара. Беше същият мъж от първата седалка на нейния автобус.

- Добре, благодаря! – леко смутено му отговори и побърза да влезе в стаята си.

Първата разходка бе обявена за следобед. Ива слезе при групата във фоайето на хотела. Носеше широката шапка в жълто, чантата и чехлите в същия цвят. А ефирната черна рокля се допълваше от огромни черни слънчеви очила. Основната цел на това облекло съвсем не беше актуален аутфит, беше необходим реквизит скриващ лицето й от останалите. В края на разходката предстоеше изкачване до старинна крепост в центъра на града. Горе всички се наредиха в редица, за да изчакат реда си за качване на кулата. Всички около нея разговаряха, смееха се и се забавляваха. Тя мълчеше сама, скрита под своята жълта шапка.

- Хубава шапка!

Тя се обърна. Зад нея бе мъжът от балкона, носеше светли къси карирани панталони и бяла ленена риза. Среброто в косите му проблясваше под слънчевите лъчи. Едва сега забеляза, че мъжът е доста привлекателен.

- Благодаря!- тя неволно придърпа периферията на шапката, за да се прикрие още.

- Нямаше как да не забележа, че пътувате сама. Аз също съм сам, ако искате може да си правим компания по време на разходката. Аз съм Георги. – мъжът подаде ръка.

- Аз…ами..Ива! – тя стисна неговата ръка за поздрав.

Георги се оказа забавен събеседник. Разказа й, че много пъти е бил в Гърция, също и няколко интересни истории за града. Ива предимно мълчеше, отговаряше лаконично и все така се криеше под шапката. Вечерта в програмата бе включена вечеря в таверна. Ива беше решила да пропусне всички групови вечери, все пак беше сама.

Точно излизаше от банята по халат и кърпа на главата, когато чу почукване по вратата.

- Още ли не сте готова? Нищо, ще отидем при другите по-късно. Облечете си и ще ви изчакам долу.

Георги бе облечел в светлосиня риза и бял панталон от лен. Изглеждаше много добре. Ива не успя да откаже и само кимна. Отидоха заедно в таверната, но им дадоха маса малко встрани от групата. Беше с изглед към морето. Оказа се Георги говори добре гръцки. Вечерта бе забавна и много приятна. Храната, програмата и неговите забавни истории направиха вечерта незабравима за Ива.

Тази вечер  заспа, като бебе. Уморена, но с усмивка на лице. Чувстваше се млада и най-вече отново жива.

Следващите дни групата посети няколко гръцки острова. Георги винаги беше до нея, сближиха се и тя му разказа за себе си. После го попита той защо е сам на това пътуване, а отговора беше шокиращ. Оказа се, че той е собственик на фирмата туроператор и е тук, за да проследи нещата и да сключи два договора с нови хотели. Сподели също, че от години е разделен със съпругата си, но нямат официален развод.

Последната вечер в Гърция, Георги я помоли да се отделят от групата. Заведе я в уникален ресторант с бели варосани стени и сини столове, който бе изграден на ръба на скала. Наблюдаваха залеза в розово и златно, той не случайно бе избрал този час. Ива сияеше, усещаше се отново млада.

- Благодаря ти за всичко! Ти ме накара отново да се почувствам жива, бях забравила какво е да се смееш от сърце!

- Не, аз трябва да ти благодаря! – той пое ръката й и я целуна.

И тази вечер Георги я изпрати до стаята й, но отново не се случи нищо.

На следващия ден след дълго и уморително пътуване тя се отпусна на своя огромен червен диван и се усмихна. Все още си жива – си помисли.

Никога повече нямаше да го види, но срещата с Георги и даде криле. Още на следващия ден подмени изцяло целия си гардероб. Захвърли дрехите с черно и сиво, замени ги с жълти, червени, сини и цветни. Всички в офиса забелязваха промяната и се чудиха на какво се дължи. Не само тъмните дрехи бяха подменени. Усмивката бе новото бижу на г-жа Петрова.

След седмица Ива получи съобщение на личната си поща от Георги Георгиев. Нямаше някакъв текст, само прикачен файл. Отвори го с трепет. Беше ваучер за пътуване до Италия.

Ива Петрова се усмихна. Не беше късно!