MitkoPopov (Mitko Popov) - Произведения

Следите от огъня

Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше.
Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така ...

MitkoPopov

Проза

2022-04-13T14:02:51+03:00 512

Изкупление

Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-03-23T12:22:52+02:00 1.4K 3

Изневяра

- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл.
Страстта и огорчението й се бяха вкопчили в жестока битка, досущ като тялото й и р ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-03-10T14:41:15+02:00 1.4K 1 7

Това не е моят свят

Мразя войната.
Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.
Вие не знаете какво е. Не сте го изпитали отблизо, взирайки се в очите на смъртта, в очите на чо ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-03-01T14:07:15+02:00 1.2K

Любов

Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-02-18T14:09:12+02:00 815 4 6

Цената на успеха

Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-02-17T14:51:36+02:00 1.5K 4 9