Sensesfail15 (Виктор Иванов )

Sensesfail15

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

8 резултата

Балът

Sensesfail15

Поезия » Философска

В залата празнично украсена,
обляна от хиляди ярки светлини,
дама на трона стоеше някак състарена,
очите тълпата гледат – зелени дълбини.
Дами и кавалери танц ням танцуват, ...

2009-12-06T00:35:10+02:00 599 1

На бесилото

Sensesfail15

Поезия » Философска

В полето до стихнало малко село
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва, ...

2009-12-04T13:54:45+02:00 1342 2

Денят заплака

Sensesfail15

Поезия » Любовна

По сивите шумни тротоари,
сред забързани коли,
един иска друг да изпревари,
грубо да го заобиколи.
Като мъгляви силуети ...

2008-11-05T20:25:29+02:00 761 3

Война

Sensesfail15

Поезия » Любовна

1
Насред черно пусто поле
войник лежеше ранен,
с туптящо в мъка сърце –
ще види ли утрешния ден. ...

2008-10-21T22:27:29+03:00 722

Поле от мечти

Sensesfail15

Проза » Разкази

Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...

2008-10-19T05:45:11+03:00 805 1

Любов

Sensesfail15

Поезия » Любовна

Като стара вятърна мелница
сама насред черно поле –
любовта, тази безделница,
се върти от сърце на сърце.
Колелото зъбато се върти безспир, ...

2008-10-18T19:24:19+03:00 860 6

Разговор

Sensesfail15

Проза » Разкази

Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...

2008-10-17T16:54:39+03:00 893 2

Когато слънцето се скри

Sensesfail15

Поезия » Пейзажна

Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво, ...

2008-10-16T06:23:37+03:00 731 1

Предложения