Денят заплака
По сивите шумни тротоари,
сред забързани коли,
един иска друг да изпревари,
грубо да го заобиколи.
Като мъгляви силуети
хората вървят ли, вървят,
лицата, прашасали портрети
от къща вековна стоят.
Но сред този маскарад
на сцена от градски звън,
видях образа ти познат
и всичко се разля като в сън.
В този кратък миг,
като падащ есенен лист
сля се всичко в твоя лик –
толкова красив и чист.
По сивите шумни тротоари
ситни капки заваляха.
И всеки бърза, да превари...
като сълзи заблестяха.
Заплака бавно денят,
усмивки тихи разменихме.
Капки като думи в небето висят
и с теб се разделихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Иванов Всички права запазени
