Sensesfail15 (Виктор Иванов )
8 3
4.12.2009 г., 13:54 ч.

На бесилото 

  Поезия » Философска
1015 0 2

В полето до стихнало малко село

самотно бесило над пръстта стърчеше.

На него труп, осъден за своето дело...

Над тях бледата луна блестеше.

 

Сред полето тръни, плевели, коприва,

на гредата плъзнал е и сивкав мъх.

Въжето на мъртвеца врата протрива –

злочестият, останал завинаги без дъх.

 

В тишината на нощта, там, насред полето...

Над пустите къщи и дворове луната блестеше.

Където може да се чуе и туптежа на сърцето...

на бесилото черен труп висеше.

© Виктор Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И от мен имаш 6, защото си невероятен, защото рисуваш с думи, защото мечтаеш със сърце
  • Невероятно е !!! браво 6
Предложения
: ??:??