svdonchev (Светослав Дончев) - Произведения

История за уличен артист

Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се ...

svdonchev

Проза » Разкази

2012-03-12T09:45:49+02:00 2.1K 9

За какво мечтаят момичетата?

Веднага след края на вечерята в скъпия ресторант на хотела, той плати на келнера с благороден жест и се изправи. Беше пъргав, енергичен мъж, вече почти белокос, но необичайно красив, с добре поддържано тяло, което сякаш отказваше да се скрие под скъпия, строг костюм. Тя също отмести стола назад и го ...

svdonchev

Проза

2012-02-05T16:29:17+02:00 2.4K 11

Да докоснеш женичка

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

svdonchev

Проза » Разкази

2012-01-03T22:18:43+02:00 1.6K 6

Завистливи хора

Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-12-08T19:42:07+02:00 2.6K 12

Кой ще плати на Емилия?

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камб ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-12-02T21:56:14+02:00 1.7K 1 9

Писмата на детето

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-11-11T22:33:52+02:00 3K 10

За платената любов

От любов към платената любов
Онова лято работех в залата с покермашините, тъмна зала, без прозорци и никакви часовници, доста добре посещавана през деня, когато съвестта на комарджиите спи и по-слабо нощем, когато падне летният мрак. Спомням си за тези дни. Когато се случеше да няма клиенти, застава ...

svdonchev

Проза

2011-02-20T00:12:57+02:00 3K 10

Прохождането

П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-02-10T11:33:39+02:00 1.5K 5