П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бяло от нафталинения прах по яката. Гледаше хитро с кръглите жълти очи на птица, тропаше на място, а над полуботите ù се открояваха разплетените вълнени влакънца на чорапите. Ядеше лакомо шоколадова паста и трохите я кацаха като мухи. Старецът я следеше живо над ръба на проснатата жилетка.
- Гледаш като вълк! - каза възмутено тя. Един шоколадов залък се претърколи по брадата ù, ръката ù се стрелна като светкавица, кокалеста, със сини старчески петна и го улови.
- Като какво гледам? - попита той.
- Като гладен вълк гледаш!
- Все едно си виждала ти вълк!
- Да... само ти си виждал вълк... знаем!
Той въздъхна и погледна навън, зад стъклото, облепено донякъде с пожълтяла хартия, вместо болнични щори ...