Какво остава след нас
Приемат се произведения
Остава време за участие:
| 67 автора участват
Една красива и топла идея, подготвена за вас от M1234567891 (Миночка Митева), очаква новите ви поетични творби, приятели!
Насоките на самата авторка на темата са:
Стихотворение, което да размишлява върху смисъла на човешкия живот и следите, които оставяме след себе си. Времето отминава, младостта избледнява, а материалното остава назад. Но добротата, любовта, думите и спомените, които сме подарили на другите, продължават да живеят. Те поставят въпроса дали истинската стойност на човека не се измерва с това, което е притежавал, а с доброто, което е оставил в сърцата на хората.
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт, а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Желая ви успех!
Общи условия за Конкурсите:
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детайли на конкурса
Категория
Поезия
Организатор
toxin (Таня Донова)
Начало
22 август 2026 г. в 9:00
Краен срок за участие
20 септември 2026 г. в 22:00
Край на гласуването
20 септември 2026 г. в 23:00
Максимален брой произведения от автор
4
Кой може да гласува
Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува
5
Кога да се публикуват произведенията
Веднага след одобрение
Класиране по
Процент гласували
67 резултата
Прагът
В тихата пламнала нощ,
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
229
Невидим бастун
Аз нямам грехове, които да събличам
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
222
Безкрайната нишка
С трепет питая твоето нежно дихание
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
202
След мен
В дома ми любим,
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
214
Педро и неговата следа
Педро е беден, но има осем деца
днес за него работа няма
а вкъщи го чака болна на легло жена
Педро има един-единствен проблем –
как да намери за семейството си храна? ...
днес за него работа няма
а вкъщи го чака болна на легло жена
Педро има един-единствен проблем –
как да намери за семейството си храна? ...
368
2
17
Шепот на спомени
Шепот на спомени сиви,
в сърцето още живи,
Вятърът в косите разказва
за тишината и спокойствието
на старата любов. ...
в сърцето още живи,
Вятърът в косите разказва
за тишината и спокойствието
на старата любов. ...
208
Вселенски ембрион
Понякога си мисля, че човекът
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...
234
2
Вселенското заченато в мен
Не днес, а в някой ноемврийски ден,
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...
254
4
10
Следа
Аз не търся пътеки към Вечния град –
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...
276
2
4
Да знаехме това преди
Не искам и да мисля даже
какво след мене би било.
Стихът ми нека ви разкаже,
за птицата с едно крило.
За вятъра – в сърцето скрит е, ...
какво след мене би било.
Стихът ми нека ви разкаже,
за птицата с едно крило.
За вятъра – в сърцето скрит е, ...
387
4
10
Следа
Животът немирен, търкулната топка
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...
374
5
24
След мен
След мен
Думи с обич, изговорени,
които дават вяра в тъмнината.
Спомен мил от нежни думи,
останали дълбоко в душата. ...
Думи с обич, изговорени,
които дават вяра в тъмнината.
Спомен мил от нежни думи,
останали дълбоко в душата. ...
214
Какво ще остане?
Какво остава след мен?
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...
218
Без време!
Побеляла и болна
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...
279
1
4
Значимост
Ний всички ще си идем от света,
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...
291
6
Една стара очукана китара и още нещо...
В чакалнята на малка запустяла гара
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...
303
1
6
А след вас?
След мен ще остане куплет недописан
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...
285
1
5
Мъгла
Днес пак спомени ме носят...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...
286
1
5
За теб
Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
192
Някой
В моя дом ще влезе някой,
мойте стихове ще прочете
и на гроба ми цветя ще носи,
а сърцето му ще ме зове.
Мойта прах ще пръсне по тревите, ...
мойте стихове ще прочете
и на гроба ми цветя ще носи,
а сърцето му ще ме зове.
Мойта прах ще пръсне по тревите, ...
283
2
9
Как минава времето
Всички имаме своята жива мечта,
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...
303
1
2
Затворена книга
Как да се върна назад?
Дори за мен да го мога,
там вече нямам свят.
Хората пътуват към Бога.
Как да се върна назад? ...
Дори за мен да го мога,
там вече нямам свят.
Хората пътуват към Бога.
Как да се върна назад? ...
245
1
Било, какво било
Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...
277
8
Непонятно
Ето, гледам в пропастта толкова години
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...
234
3
