Я виж ти!
Днес ми е хубаво. М-м-м, да! И слънчево! Въпреки мъглата. И мистично. Въпреки реалността. Красиво! Напук на болката.
Пее ми се! Въпреки, че не мога.
И запявам.
Боже, майчице мила, аз ли го изкарах тоя глас?
Хайде де!!!
Прочиствам гърлото си, кашлям около 2 минути и... пак пробвам!!!!?????!!!!
Смея се!
И си мисля: „Ето ти сега доказателство, че нещата, дори и „невъзможните", винаги се получават, когато си щастлив и в мир със себе си"
И не се притеснявай , че това ще свърши... защото трябва да усетиш и нацелиш момента, в който да разтвориш устни и да дадеш воля на звуците.
„Ами, аз, мишле, малко не разбирам" - казваш ти и постепенно увеличаваш разстоянието помежду ни.
Мълча! И те гледам... как заспиваш. ...