* * *
Я виж ти!
Днес ми е хубаво. М-м-м, да! И слънчево! Въпреки мъглата. И мистично. Въпреки реалността. Красиво! Напук на болката.
Пее ми се! Въпреки, че не мога.
И запявам.
Боже, майчице мила, аз ли го изкарах тоя глас?
Хайде де!!!
Прочиствам гърлото си, кашлям около 2 минути и... пак пробвам!!!!?????!!!!
Смея се!
И си мисля: „Ето ти сега доказателство, че нещата, дори и „невъзможните", винаги се получават, когато си щастлив и в мир със себе си"
И не се притеснявай , че това ще свърши... защото трябва да усетиш и нацелиш момента, в който да разтвориш устни и да дадеш воля на звуците.
„Ами, аз, мишле, малко не разбирам" - казваш ти и постепенно увеличаваш разстоянието помежду ни.
Мълча! И те гледам... как заспиваш.
Взирам се в затворените ти клепачи и търся отговорите на неизречените въпроси. Гадая по движението на очите ти.
Чета по дъха през разтворените ти устни.
Попивам трептенето на миглите ти.
И... те обичам!
Ех, такава каша ми е в главата, че нямам думи. И все си мисля за онова голямо светло кълбо, дето постоянно го сънувам. Едно такова - огромно, огнено, оранжево-червено, магнитно, поглъщащо...
Затварям очи с мисълта да го срещна отново - и тази нощ. И теб - в него.
Я виж ти!
Събудих се и пак се опитах да пея.
Не се получи.
Разбрах! Кафето! Да, първо кафето...
И пак се усмихвам...
Защото кафето е с теб.
© Фани Хорн All rights reserved.
