Липсата ти ме изличава! Нали ме разбираш? Не задавам въпроси. Ти също. Не губя време в словесни излияния. Ти също. Умирам и се раждам всеки път. Ти също. Мисля, че се влюбвам. Ти вероятно също. Понякога не те разбирам. Ти също. Понякога те мразя. Ти също.
Еднаквост. До болка различна еднаквост. Полова. Няма каква друга да е.
Полудявам ли?
Смея се! Удрям мисловни шамари на сърцето си...
Непоклатим си, нали? А чуваш, уверена съм, чуваш скритото туптене! Долавяш ли го? Аха! И аз така си мисля. Нищо, и това ще мине. Ще се разминаваме мълчаливо, докато наистина започнем да харесваме това - да мълчим. Да, да! Нали знаеш - човек свиква. Просто свиква с мълчанието. А то не е злато в тези случаи. Не е! Пепел, пръст, прах... да... Лудост... Разкриване.
По-силно от хиляди думи. И по-красиво. Но нетърпимо. И ужасяващо. А толкова пъти мислех, предполагах, разбирах, недоумявах и преценях. Риска и цената. Значението и евентуалната загуба. Невъзможността на вероятността да те имам. И безверието на огр ...