Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпросите “За какво живея?” и “А сега накъде?”. И отговорът всеки път не се променя – живея заради мечтите си… те са моят път… моята страст… Те са моят живот! Лесно давам определение на всичко. Това е… онова е. Те са… те не са. Заживях в трето лице – непознато за мен… а самата себе си забравих. Не в миналото се изоставих, не на някой далечен остров останах. Просто се забравих. Отрекох се от репликата Аз съм и я замених с Аз искам да бъда.
Аз искам да бъда… красива.
Аз искам да бъда… обичана.
Аз искам да бъда… добра.
Аз искам да бъда… талантлива.
Аз искам да бъда… мечта.
Но аз не съм. Аз не съм.
Аз съм тази, която е противоположност на всичко, което иска да бъде.
Аз съм тази, чиято история се побир ...