Няма как да започнеш да пишеш нещо и да искаш да го изкажеш в рамките на няколко изречения. Можеш да искаш да кажеш хиляди неща, но все нещо да се сетиш на по-късен етап. Не че не може да се вмести, но някак си ще се загуби смисълът. Започваш да пишеш всякак на шега и в един миг осъзнаваш, че не можеш да се задоволиш с написаното и искаш да видиш себе си в една различна светлина, някаква загадка, сякаш искаш да изразиш мислите си, да се освободиш от тях. Но искаш по начин, който би заинтригувал околните и макар да не е всичко розово, да не бъде натоварващо, а точно обратното, да дава оптимизъм и положителен заряд в това и без това натоварено ежедневие... и тук, сякаш взела глътка въздух, с нови сили искаш да изкажеш толкова много неща и ето, че най-сетне се реши и сякаш се освободи, но задачата не е само да освободиш себе си с написани няколко реда, тук става дума да бъдеш полезен на останалите, да бъдеш разбран, да дадеш надежда, да изтъкнеш и хубавите неща от живота, да покажеш много ...