Няма как да започнеш да пишеш нещо и да искаш да го изкажеш в рамките на няколко изречения. Можеш да искаш да кажеш хиляди неща, но все нещо да се сетиш на по-късен етап. Не че не може да се вмести, но някак си ще се загуби смисълът. Започваш да пишеш всякак на шега и в един миг осъзнаваш, че не можеш да се задоволиш с написаното и искаш да видиш себе си в една различна светлина, някаква загадка, сякаш искаш да изразиш мислите си, да се освободиш от тях. Но искаш по начин, който би заинтригувал околните и макар да не е всичко розово, да не бъде натоварващо, а точно обратното, да дава оптимизъм и положителен заряд в това и без това натоварено ежедневие... и тук, сякаш взела глътка въздух, с нови сили искаш да изкажеш толкова много неща и ето, че най-сетне се реши и сякаш се освободи, но задачата не е само да освободиш себе си с написани няколко реда, тук става дума да бъдеш полезен на останалите, да бъдеш разбран, да дадеш надежда, да изтъкнеш и хубавите неща от живота, да покажеш много неща, да ги разкажеш така, че да бъдат за всички хора по света, като се има предвид, че всеки човек е индивидуален и различен и трябва да събереш в написаните изречения и най-малките незначителни неща... и така да бъдат описани, че да бъдат разбрани правилно и да могат да бъдат извлечени ползи от самата литература, не само загуба на време за прочитането на страници бял лист, попълнен с думи от любопитство. Няма как всеки да одобри написаното, няма как на всеки да се хареса, стремежът тук е друг да се помогне да се засегнат всекидневните сблъсъци от живота на един обикновен човек и насоки за тяхното решаване. Може и да звучи доста объркващо, но на по-късен етап ще се опитам да задържа вниманието ви и да ви бъде интересно и поучително. След дълго колебание, ето че решителността дойде и макар да не е лесно, осъзнаваш, че винаги има смисъл да направиш нещо и да опиташ нещо ново, макар и да не знаеш какво би могло да излезне и дали тези редове, в които е вложен труд, ще бъдат прочетени, или ще си останат спомен и след години ще са препрочетени от самата нея, която ги пише в момента. Въпреки може би обърканите мисли написани, е време да бъдат продължени в по-смислени и разбираеми... ще се опитам да запазя интереса ви и да ви запозная с това, че нещата, които предстоят да бъдат изказани, са по действителен случай... като може би ще бъдат включени единствено други имена, защото така ще бъде по-коректно и е добре в повечето случаи да има анонимност.
Да започнем и с първата история, с която имам за цел да ви дам стимул, никога да не се отказвате да се борите. Всеки има своето детство и това момиче го имаше... тя също тичаше безгрижно, караше своето колело с цели в синини крака, резултат от многократните падания, играеше федербал, дори и футбол, при играта на която тя обичаше да спъва другарите си и всички избухваха в смях, след като това се случеше... Но ето че един ден, станала почти на 16 години, на Никита започнаха да се случват доста трудни за нея неща, онова безгрижно детство и жизнено дете останаха в миналото. Започна тежка борба със здравословното ù състояние. Нейното здравословно състояние се влоши изведнъж с качването на четиридесет килограма в рамките на около три месеца, в следствие на което затваряне в себе си, тежки депресивни състояния, обикаляне по болници в търсене на решение на проблема, но ето, че такъв не се откриваше. Въпреки всичко трябваше да се ходи на училище и всекидневните подигравки бяха неизбежни. Времето отминаваше с бързи темпове... нещата продължаваха по старому. Надеждата малко по малко изчезваше. Килограмите вече бяха качени, без промяна на хранителния режим и връщане назад нямаше... от рязката промяна и своите белези се появиха... стриите започнаха да стават все по-многобройни... повишеното окосмяване се появи, душевното състояние на Никита беше трагично. Можете да си представите какъв стрес е качването на толкова много килограми и появата на останалите неща и то точно във възраст, в която всяко момиче иска да има внимание около себе си и да е секси не само за себе си, но и за противоположния пол. След като минаха три години, се разбра от какво се е получило това рязко напълняване, на Никита след поредния си престой в болница беше назначено ново лечение... от което започна да има резултат, макар и минимален... но нека не забравяме, че всяко ново начало започва с най-малката стъпка... Все пак нещо се беше променило към по-добро. Никита беше изпробвала и безброй неуспешни диети, беше направила няколко вега теста и два пъти бе посетила център за отслабване, център, който тя никога няма да забрави, той ù помогна много, там успя да поотслабне малко за престоя, депресивното ù състояние значително се понижи и надеждата отново се появи. Доста време след това имаше застой
в състоянието на Никита... подигравките все още ги имаше... но въпреки тях тя се почувства така, както много време не се бе чувствала, някаква сила ù помогна да се съвземе и да продължи да се бори. Имаше моменти на гняв, гняв, породен от безбройните обиди, които тя търпеше, тя искаше да отслабне, за да бъде харесвана и да не бъде обиждана. Но един ден тя се събуди и осъзна, че иска да свали качените килограми, за да се върне към добро здравословно състояние, за нея нямаше вече значение обидите по улиците, дали противоположният пол ще ù обръща повече внимание или не... тя се промени, тя имаше много цели, вярата се възвърна и вървеше с гордо вдигната глава. Тя осъзна, че е започнала да уважава себе си, да показва на хората, които не я предадоха и бяха до нея, че го е оценила и че те са много важни за нея. Тя постигна доста, отслабна, здравословното ù състояние не беше цветущо, но не бе и както в началото. Всеки има свойте трудности и то от различно естество, което е напълно нормално, все пак, както вече се спомена, всички сме индивидуални сами по себе си. Това момиче на име Никита продължава да се бори и до ден днешен... не е успяла нацяло да се пребори, но това нейно състояние, в което беше изпаднала и с което все още се бори, беше урок за нея, защото въпреки всичко лошо тя успя да извлече много ползи от всичко станало. Тя знаеше, че нейното състояние, което я измъчваше... не бе най-лошото, всеки изпаднал в подобна ситуация си мисли, че това е много гадно, потискащо и един вид, че не може да се промени нищо... но с течение на времето, когато Никита се замисли над случилото се с нея и когато вече беше излезнала от депресивното си състояние и това не ù оказваше влияние, тя се замисли и тогава осъзна, че случилото се не е никак приятно, но не е непоправимо, стриите могат да бъдат премахнати, с неприятното окосмяване също може да се пребори човек, но какво да каже някой болен от рак например, там нещата само при думата рак стават съвсем други и тогава вече нищо не е същото, Никита си спомни за една жена, която се бореше с тази коварна болест и въпреки годините усилие, които не бяха много и химиотерапиите, тя вече не е сред нас. Когато нещо вече е станало, няма как да не се измъчва човек, но трябва да се опита да контролира депресивното си състояние, да продължава да гледа положително на нещата, да търси решение на проблема и да не се отказва... защото само вътрешната сила може да ми помогне да не се отказва, да не се отчайва, а вместо това да погледне по позитивен начин на случилото се и да търси решение.
Времето си минаваше. Никита завърши своето средно образование, като всички останали и тя имаше бал, бал, който не бе много желан, но все пак се състоя, тя запази един хубав спомен от него. Никита нямаше и голямо желание да учи, но ето, че се пробва и беше приета. Тя вече беше студентка, това много зарадва нейните близки, ето че и тя самата се развълнува, когато останаха броени дни до започването на първия ù семестър. Никита изпитваше и свойте страхове, които скоро изчезнаха. В началото бе малко трудно за нея предвид и други неща около нея, но бързо се адаптира към новата среда. Ето че не след дълго Никита осъзна, че късметът, който е имала, ù помага за здравословното ù състояние, новата обстановка, многото студенти от различни краища и техните различия, които ù доставяха удоволствие да ги опознава... нови приятели, които я уважаваха, най-обикновените неща от всекидневието на човек, разходки в парка, кафенца, от време на време дискотечки, събирания по съквартирантски, забавления, куб щури идеи, които се осъществяваха, се отразиха доста положително и ден след ден тази нова обстановка Никита приемаше с усмивка. Дните, които не ù се излизаше и предпочиташе да не излиза, нацяло изчезнаха и Никита стана съвсем друга. Ето че все пак усилията, които полага човек, винаги се възнаграждават по един или друг начин. Никита, която не искаше да бъде студентка, или по-скоро не гореше от желание, е такава трета година. Първата година мина сравнително спокойно, тя успя заедно с поправителната сесия да си вземе всички изпити и не се стигна до ликвидации. Втората година Никита имаше голямо желание да се развива в различни насоки и записа също така специализация, която бе много различна от специалността, която бе приета и с голям интерес посещаваше лекциите, които се състояха в почивните дни и траеха около месец. Тази специализация се изкарва за две години, а ето че едната беше минала, сега оставаше и другата да мине успешно. Никита беше изпълнена с оптимизъм, много положителни емоции и усмивки. Нещата около нея започнаха да се нареждат както при повечето хора. Въпреки трудностите, Никита е доволна от себе си и от постигнатото, въпреки че е доста критична и много рядко казва, че е доволна от себе си, но ето че настъпи етап, в който тя бе супер удовлетворена от нещата, които прави. Тя, както се спомена, продължава да се бори с килограмите, но нека не забравяме, че както и да изглежда човек, колкото и килограма да тежи, най-важното е да е здрав и да обича себе си такъв, какъвто е, все пак идеални няма. Е, ето че тази първа история е към своя край. Ето че това момиче, въпреки трудностите, е успяло да се изправя на крака след не малкото падания, които е имало, но пък и станахте свидетели, че си е струвало, каквото и да се случва, никога не се отказвайте да се борите. Надявам се тази история да ви е била полезна и целта да е изпълнена, а тя беше да не се отказвате въпреки всичко.
© Надя Стоянова All rights reserved.