А дават ли шоколад?
„Дарете кръв! Спасете живот!" Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се обадиха само на мъжката част от близките и приятелите му!!! Но не това е проблемът. Направи ми впечатление, че почти никой не заяви готовност да ДАРИ. Последваха въпроси от типа: „А дават ли шоколад?" ; „Ако ми дадат отпуск, дали ще ми признаят?" и т.н.
Не знаех какво да мисля. Ставаше въпрос за човешки живот! А не за пазаруване в кварталния магазин. Може би аз живея в някакъв измислен свят, но все съм си мислела, че в такъв случай, приятелите и близките трябва да бъдат готови да се жертват... А проблем се оказа една банка кръв! Това ли е цената на живота? Две бурканчета течен шоколад?! 3 до 5 дена отпуск?! А къде остана простичкото „Добре! Няма проблем!" - безвъзмездното, жертвоготовното, приятелското...? Човешкото! „Спасете живот!" Без сметки, без сделки, без търсене на изгода...
„Дарете кръв!" Това не е дарение. Това е продажба. А защо на нуждаещия се не оставим и номерата на банковите си сметки? Ако, дай Боже, оцелее, да си плати „услугата"! Да, вероятно схемата е такава - дава се за подсилване след загубата на кръв. Но това ли е водещото? Ако трябваше всеки дарител да си купи сам от магазина? Тогава? Щеше ли някой да „спаси живот"?
А когато един приятел разказа по този повод история от казармата - настръхнах! Те са наборни войници. Срещу бележка от кръводаряване - излизат в отпуск. Един от тях 3 месеца преди това е изкарал хепатит. И дава кръв. За да получи заветната бележка и мечтаните 3 дни отпуск... И възможност да провалиш нечий живот... Да, има контрол, но къде е отговорността?
Не зная какво да мисля. Има една сентенция, че „Всеки живее като продава нещо!" - способности, идеи, труда си, тялото си, душата си... Или кръвта си... За да живее някой друг... Ако има късмет и... шоколад!
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Определено ме накара да се замисля. Много силно написано! Сега в училище има кръводарителна акция, та след това което прочетох току що, просто няма как да не се включа. Браво!!!
-
( Мария).Не съм давал кръв. На 16 се разболах от хепатит, два месеца бях в инфекциозната. След четири години се разделих с атлетиката, след боледуването цяла година не тренирах. Всичко стана друго.
А когато твой близък се нуждае и не можеш да помогнеш, тогава оценяваш каква сила е кръводаряването! Поздрави. -
Нели, да , за възстановяване е. Благодаря. Ще пиша за всичко, което ми направи впечатление - хубаво или не. Когато мога и ще действам /не само приказки
/.
Дими, може би се връщаш, защото каквито и да са били тогава времената, нещо днес ни липсва от тогава. Благодаря за коментара и шестицата
Тина, това е една маааалка част от мноооогото проблеми. Наистина е тъжно. Благодаря за мнението.
Дими, благодаря за милите думи. Истина са - за съжаление.
Поздрави! -
Толкова истини за живота, отразени по неповторим начин, само ти можеш да го направиш.Възхищавам ти се... Поздрав: Дими
-
Да, пазарна икономика, пазарни души, пазАрен живот, спазарЕн...
Аз недоумявам и за нещо далече по-лесно, което също не правим - да дадеш път на линейка. Щото ние сме безсмъртни и застраховани за всичко, тия неща, нали, случват се само на "другите"
Тъжно
ПП - не давам кръв, може би заради отпуската на онова войниче. И не му се сърдя. Всеки е толкова добър, колкото може и колкото му позволи съдбата -
Всъщност шоколада се получава , от хуманна гледна точка .. Даряващият кръв трябва да се възстанови.. Поздрави за смелостта да повдигмеш тези въпроси, Обаче.. Ти си нашата БУДНА СЪВЕСТ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Армагедон, благодаря за коментара! Радвам се, че съм била полезна! Поздрави!