„Дарете кръв! Спасете живот!" Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се обадиха само на мъжката част от близките и приятелите му!!! Но не това е проблемът. Направи ми впечатление, че почти никой не заяви готовност да ДАРИ. Последваха въпроси от типа: „А дават ли шоколад?" ; „Ако ми дадат отпуск, дали ще ми признаят?" и т.н.
Не знаех какво да мисля. Ставаше въпрос за човешки живот! А не за пазаруване в кварталния магазин. Може би аз живея в някакъв измислен свят, но все съм си мислела, че в такъв случай, приятелите и близките трябва да бъдат готови да се жертват... А проблем се оказа една банка кръв! Това ли е цената на живота? Две бурканчета течен шоколад?! 3 до 5 дена отпуск?! А къде остана простичкото „Добре! Няма проблем!" - безвъзмездното, жертвоготовното, ...