Apr 29, 2009, 11:22 AM

А дават ли шоколад?

1.9K 0 7
1 min reading

 

„Дарете кръв! Спасете живот!"  Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се обадиха само на мъжката част от близките и приятелите му!!! Но не това е проблемът. Направи ми впечатление, че почти никой не заяви готовност да  ДАРИ. Последваха въпроси от типа: „А дават ли шоколад?" ; „Ако ми дадат отпуск, дали ще ми признаят?" и т.н.

Не знаех какво да мисля. Ставаше въпрос за човешки живот! А не за пазаруване в кварталния магазин. Може би аз живея в някакъв измислен свят, но все съм си мислела, че в такъв случай, приятелите и близките трябва да бъдат готови да се жертват... А проблем се оказа една банка кръв! Това ли е цената на живота? Две бурканчета течен шоколад?! 3 до 5 дена отпуск?! А къде остана простичкото „Добре! Няма проблем!" - безвъзмездното, жертвоготовното, приятелското...?  Човешкото! „Спасете живот!"  Без сметки, без сделки, без търсене на изгода...

„Дарете кръв!" Това не е дарение. Това е продажба. А защо на нуждаещия се не оставим и номерата на банковите си сметки? Ако, дай Боже, оцелее, да си плати „услугата"!   Да, вероятно схемата е такава - дава се за подсилване след загубата на кръв. Но това ли е водещото?  Ако трябваше всеки дарител да си купи сам от магазина? Тогава? Щеше ли някой да „спаси живот"?

А когато един приятел разказа по този повод история от казармата - настръхнах! Те са наборни войници. Срещу бележка от кръводаряване - излизат в отпуск. Един от тях 3 месеца преди това е изкарал хепатит. И дава кръв. За да получи заветната бележка и мечтаните 3 дни отпуск... И възможност да провалиш нечий живот... Да, има контрол, но къде е отговорността?

Не зная какво да мисля. Има една сентенция, че „Всеки живее като продава нещо!" - способности, идеи, труда си,  тялото си, душата си... Или кръвта си... За да живее някой друг... Ако има късмет и... шоколад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любо, това е пример, защото скоро се сблъсках с проблема. Но има много начини да се помогне. Въпросът е колко от нас го правят от човещина, а не че ще има облага или връщане на услугата. Сигурна съм, че ти не си оставил протегната ръка на приятел в нужда! Благодаря за мнението. Поздрави!
    Армагедон, благодаря за коментара! Радвам се, че съм била полезна! Поздрави!
  • Определено ме накара да се замисля. Много силно написано! Сега в училище има кръводарителна акция, та след това което прочетох току що, просто няма как да не се включа. Браво!!!
  • ( Мария).Не съм давал кръв. На 16 се разболах от хепатит, два месеца бях в инфекциозната. След четири години се разделих с атлетиката, след боледуването цяла година не тренирах. Всичко стана друго.
    А когато твой близък се нуждае и не можеш да помогнеш, тогава оценяваш каква сила е кръводаряването! Поздрави.
  • Нели, да , за възстановяване е. Благодаря. Ще пиша за всичко, което ми направи впечатление - хубаво или не. Когато мога и ще действам /не само приказки /.
    Дими, може би се връщаш, защото каквито и да са били тогава времената, нещо днес ни липсва от тогава. Благодаря за коментара и шестицата
    Тина, това е една маааалка част от мноооогото проблеми. Наистина е тъжно. Благодаря за мнението.
    Дими, благодаря за милите думи. Истина са - за съжаление.
    Поздрави!
  • Толкова истини за живота, отразени по неповторим начин, само ти можеш да го направиш.Възхищавам ти се... Поздрав: Дими

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...