Amour
„Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата,
а да се влюбиш в различията.“
Хорхе Букай
Изкуството да обичаш
Готов ли си да обичаш? Способен ли си да обичаш завинаги, или това е само мимолетно увлечение и как може да си сигурен? Въпроси, които колкото и прости да изглеждат, ни трябва съвсем малко време, за да осъзнаем, че не може да отговорим. Въпроси, породени от нашите така сложни и объркани чувства, заблуждаващи ни често, че обичаме някого истински. Все пак любовта е само една емоция, емоция и нищо повече, и така както всички останали емоции, тя идва и си отива. Но според мен истината е друга.
В началото на тази омая, а именно любовта, всичко е повече от прекрасно. Срещата с другия е сякаш спомен от друг свят, най-красивият, който можеш да притежаваш, само твой. Ти си сигурен, че си виждал този човек и преди. В този момент те обзема едно добре познато чувство - че си влюбен. Истински ли? Възможно ли е за толкова кратко време да го разбереш? А разбираш ли го? Как го разбираш? С това, че губиш всякакви извънсетивни възприятия при срещата на другия поглед? А убеден ли си, че утре ще изпитваш същото? Готов ли си да му признаеш чувствата си? Готов ли си да понесеш отказа? А ако той изпитва същото? А това, което изпитва той, дали е това, което и ти изпитваш? Как може да си убеден? Вярваш ли си? Изкуството да обичаш е трудно за усвояване, но не и невъзможно.
Човек бива поставен пред множество изпитания, за да защити любовта си, както и за да продължи пътя си, ако тя е несподелена. Споделената любов най-често бива определяна като красива, измествайки несподелената. А според мен последната е тази, върху, която трябва да се обърне по-специално внимание. Тя бива избягвана за обсъждане, защото съдържа твърде болезнени спомени и страдание.
Истинската любов е именно болката. Също като защитен механизъм, тя функционира автоматично, когато иска да скрие красивите моменти. Именно те измъчват душата на човека. Мъката му говори за любов. Неверен ли е фактът, че ако обичаш нещо или някого, страдаш, защото разбираш, че няма да го получиш или че си го загубил? Един прост пример как на малко дете му взимат любимата играчка. То се разплаква, защото е обвързано емоционално с нея. Същото е, когато загубиш специален човек. Ти страдаш искрено, а това означава само едно - ти го обичаш. Искрено. Не е нужно да казваш абсолютно нищо. Действията ти доказват твоята обич. Думите "обичам те" казват ли това, което искат да кажат, за да изразят това, което не споменават? Дали признанието ни е еквивалентно на неописуемото ни усещане? Дали е всичко, дали е достатъчно...? Думите са просто символи, недостатъчно влиятелни, за да обяснят нещо толкова сложно по такъв лесен начин. Несподелената любов е тази, която те прави силен и въпреки всичкото нещастие, което ти се случва, успяваш да намериш сили да продължиш и да изживееш живота си така, както никога досега не си живял. Защото ти вече не си този, който си бил и никога няма да бъдеш.
Любовта е като театрална постановка - понякога забавна, друг път и трагична, палитра от много чувства, личности с и без маски, показващи, че животът е ужасно прекрасен и прекрасно ужасен, което прави самата любов едно изкуство. Ти си артист. Какво е любовта за теб...? Един живот.
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти от сърце за тези пожелания, Тони! Нека те в още по-голяма степен се сбъднат за теб!
-
Младен, наричайки есето ми хубаво, ти ме радваш! Аз пиша това, което може би най-често се е таило в ума ми и в такива моменти се опитвам да ги подплатя със слова. Възхитена съм, че оставям следи в съзнанието ти чрез есето си, за да напишеш този хубав коментар. Макар и много късно аз ти пожелавам звездна, магическа и тиха нощ!
-
Ти ме подсети, Тони, с присъщия ти финес и възпитание, че забравих да ти благодаря за възможността да прочета това хубаво есе. То спомогна в голяма степен да структурирам мислите си за любовта и да си изясня някои важни неща свързани с най-красивото и бих казал неземно чувство.
Благодаря ти за споделеното! Лека вечер и хубави сънища! -
Благодаря ти за прекрасния коментар, Младен!
Наистина за мен си остава загадка тази дума, заедно с пълнозначното й тълкувание. Благодаря ти, че прочете есето ми и ме дари със своето чудесно мнение! Поздрави! -
Колко странно е, че съм пропуснал това великолепно есе за любовта. Разсъждавал съм много на тази тема и често в коментарите си в този и в други сайтове, съм изразявал становище, което до голяма степен е сходно с това на авторката. Съгласен съм с нея, че всичко започва с фаза №1, известна като Омая. Но Омаята, до голяма степен, е сходна с действието на валериана при котките. Тя преминава и именно тогава разбираме дали имаме работа с истинска любов или с онова приличащо на грипно неразположение, с положителен знак, състояние, което обичайно наричаме влюбване. Защото между влюбването като феномен, съществуващ твърде често и между истинската любов, съществува огромна разлика. Втората продължава и след преминаването на влюбването. Тя е дълбока свързаност с другия. И тук мотото под заглавието на есето подсказва, че истинската любов е тази, която обожава различията у другия, защото противното не е любов, а форма на нарцисизъм. Една любов може да остане несподелена цял живот, но да е по-ценна и дълговечна от споделената. Същото касае платоничната и плътската любов. Разсъжденията тук биха ни отвели твърде далеч и е трудно да се обсъждат в коментар. Ще кажа само, че съм впечатлен силно от визията ти за любовта, Тони, защото мисля, че си напипала златоносната жила на истината по този сложен въпрос. Поздравление и весели празници!
-
Хей, благодаря ти за милите думи, Велин!
С уважение: Тони
-
Задаваш толкова много стойностни въпроси, които много хора подминават. И същевременно със самите тях отговаряш! Есето е много прекрасно и истинско. Аз съм си задавал същите въпроси и съм търсил отговорите им, но в лирика. За всичко си изключително права! Поздравявам те, защото малко хора осъзнават това, което ти си ни поднесла! Радвам се, че се спрях и прочетох!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
