Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре изглеждащо за годините, натежа и гостенинът-стопанин се изтегна на леглото, с привичния си вече шум. След малко заспа бързо като бебе, похърквайки, доволно нахранен.
Жената въздъхна, а в тази въздишка трептеше нейният вътрешен аз. Не се учудваше вече на нищо, отметна коси и приседна на дивана, тъжно вглеждайки се в детенцето, играещо наоколо.
Кое унищожава толкова бързо една връзка - примирението или отегчението в любовта?
Романът им бе пълен - срещнаха се прекалено млади, влюбиха се, ожениха се, роди им се детето.
Умората ли определя тихото стенание на любовта?
Липсата на пари или сивотата в делничността превръща чувствата в употребена вещ, изхвърлена от линията на живота?
Детето търсеше вним ...