lovai.ma1 (Добрина Пройчева)
10 32
27.09.2008 г., 21:40 ч.

Безмълвна 

  Есета » Лични
1810 0 3
1 мин за четене

Чудя се защо останах без думи и глас.
Чудя се защо не мога да пиша и защо се жалвам.
Вече знам, вече разбрах, когато го видях да прегръща
друга и да я носи на ръце, се почувствах жалка.
Жалка, защото нямам смелостта да му кажа, че не мога
без него и ако не го видя, ще полудея.
Никога обич не наричам, камо ли любов, не за друго,
защото влюбя ли се, жестоко ще съжалявам.
Защо се чувствам тъй сама и празна?
Ах, защо?
Ала знам, трябва да погледна напред и да продължа!
И тази нощ тихо ще заспя самотна и празна!
И в този час пак гледам и тъжа, защото те нямам.
Усещате ли, тъпча на едно и също място.
Като в кръг се въртя...
И седя кротко и тихо, потънала в мисли за теб.
Как ще успея да те забравя и да не мисля за теб!
Ах, колко е кофти така да ти се случва това!
Но сега го разбирам, това ме прави по-силна.
И както казват всички:
Който завари, той превари!!!
Не знам, да се откажа ли от теб и да продължа
напред, или да загърбя тази мисъл и да се боря за теб.
Вътрешният ми глас ще ми прошепне в някой час.

© Добрина Пройчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??