Безмълвна
Чудя се защо останах без думи и глас.
Чудя се защо не мога да пиша и защо се жалвам.
Вече знам, вече разбрах, когато го видях да прегръща
друга и да я носи на ръце, се почувствах жалка.
Жалка, защото нямам смелостта да му кажа, че не мога
без него и ако не го видя, ще полудея.
Никога обич не наричам, камо ли любов, не за друго,
защото влюбя ли се, жестоко ще съжалявам.
Защо се чувствам тъй сама и празна?
Ах, защо?
Ала знам, трябва да погледна напред и да продължа!
И тази нощ тихо ще заспя самотна и празна!
И в този час пак гледам и тъжа, защото те нямам.
Усещате ли, тъпча на едно и също място.
Като в кръг се въртя...
И седя кротко и тихо, потънала в мисли за теб.
Как ще успея да те забравя и да не мисля за теб!
Ах, колко е кофти така да ти се случва това!
Но сега го разбирам, това ме прави по-силна.
И както казват всички:
Който завари, той превари!!!
Не знам, да се откажа ли от теб и да продължа
напред, или да загърбя тази мисъл и да се боря за теб.
Вътрешният ми глас ще ми прошепне в някой час.
© Добрина Пройчева All rights reserved.
