Чудя се защо останах без думи и глас.
Чудя се защо не мога да пиша и защо се жалвам.
Вече знам, вече разбрах, когато го видях да прегръща
друга и да я носи на ръце, се почувствах жалка.
Жалка, защото нямам смелостта да му кажа, че не мога
без него и ако не го видя, ще полудея.
Никога обич не наричам, камо ли любов, не за друго,
защото влюбя ли се, жестоко ще съжалявам.
Защо се чувствам тъй сама и празна?
Ах, защо?
Ала знам, трябва да погледна напред и да продължа!
И тази нощ тихо ще заспя самотна и празна! ...