Буквите наистина са чуден дар. Благодарение на Светите братя Кирил и Методий, ние хората, знаем да четем и пишем. Преди години в далечни времена нямало е букви и имена. Хората общували със знаци, с мимики и жестове. Сегашните ученици се оплакват, че не им се ходи на училище. А ако не ходим на училище, как ще научим азбуката, да пишем и да четем? Много е хубаво чувството, че поне за себе си знаем нещо, поне като знаем четенето, си помагаме във всяка ситуация. Ако не знаехме да четем, как щяхме да научим за хубавото стихотворение на Ран Босилек "Родна реч". Нашите български автори са ни оставили великолепни книги благодарение на азбуката, за които и до ден днешен се възхищаваме. Понякога четейки една книга на даден автор ние отиваме във времето когато те са влагали чувствата и мислите си, и даже откриваме част от себе си в тази история. Винаги трябва да се подкрепи образованието, защото то е нашето бъдеще, което е главният ключ към ограмотяването на нашите деца. Буква по буква, сричка по ...