9.12.2009 г., 15:58

Бъдещето

2.8K 1 2
1 мин за четене

На прага на живота си всеки се пита какъв ще бъде след десет, двадесет или повече години. Всеки тайно се надява, че ще успее да постигне целите си, че ще е доволен от живота си, че ще е щастлив. Но всъщност понякога ние сме ужасени от това бъдеще. Ужасени сме от това, че то може да не протече по плана ни (както става почти винаги). Хората правят планове за бъдещето си, но много малко от тях стават истина. И тогава хората скърбят, скърбят, сякаш са изгубили нещо, което им принадлежи. Те не просто губят мечтите си, те губят целия си живот в опит да изпълнят плана си. Дори понякога, в опит да избягаме от бъдещето, ние забравяме, че съществуваме сега, точно в този момент. Забравяме да живеем. Това е едно от проклятието на човечеството - забравяме да ценим това, което имаме, докато търсим нещото, от което не се нуждаем наистина. Понякога хората харесват идеята да бъдат нещо, защото звучи добре или изглежда бляскаво и достойно, но всъщност не го искат. Има и един тип хора, които просто не могат да задоволят с малко. Колкото повече получават, толкова повече искат, а така човек никога не е щастлив, защото никога не е доволен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина човек трябва да е по-скромен що се отнася до материалните притежания и по-претенциозен по отношение на духовните.
  • Всяко прасе може да бъде доволно от помията, която получава за храна. Прасетата живеят изцяло в настоящето и сигурно са щастливи... до Коледа.

    "Всяка система която загуби бъдещето си, губи и своето настояще."

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...