Черните и бели "зърна" в живота
Няма безгрешни хора на земята. Всеки се ражда, живее, греши и умира. Но не всеки осъзнава грешките си, а пък тези, които ги осъзнават, за съжаление не винаги ги поправят.
Важно е да разбереш, че си сгрешил, но още по-важно е да се опиташ да изкупиш този грях, каквото и да ти струва това. И макар и да не си успял да изкупиш грешката си, пак ще ти олекне, защото поне си помислил върху нея, опитал си всичко по силите си, дал си всичко от себе си, за да я поправиш. Дори и да не успееш, ще направиш едно със сигурност - няма да я повтаряш.
Защото, както знаем, има една поговорка:
"Човек се учи от грешките си, докато е жив."
Това не са празни приказки, измислени просто ей така. Тази пословица, съставена от малко думи, има голям смисъл.
И помислете си, ако всеки човек беше днес като отец Никодим (от разказа на Елин Пелин "Чорба от греховете на отец Никодим") - е не чак толкова задълбочен върху това кое е грях и кое - не, но поне на половината от неговите мисли, да се намираха в главите на днешните хора - едни от нас биха били праведни, а други - може би щяха да се побъркват от мисълта за това кое е грях и кое не, и да се опитват да поправят грешките си.
Ако се позамислим малко, ще разберем, че животът ни е един низ от черни и бели "зърна". Ако направим като отец Никодим - да събираме бобените зърна - черни и бели - според това кое е грях и кое не - дали щеше да ни стигне по едно гърне?! Със сигурност не - но поне щяхме да бъдем по-праведни, отколкото сме сега.
Така че дори и да не събираме бобени зърна, нека поне да мислим преди да направим нещо, може би така белите зърна че станат повече от черните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Тихоловска Всички права запазени