Черните и бели "зърна" в живота

    Няма безгрешни хора на земята. Всеки се ражда, живее, греши и умира. Но не всеки осъзнава грешките си, а пък тези, които ги осъзнават, за съжаление не винаги ги поправят.
    Важно е да разбереш, че си сгрешил, но още по-важно е да се опиташ да изкупиш този грях, каквото и да ти струва това. И макар и да не си успял да изкупиш грешката си, пак ще ти олекне, защото поне си помислил върху нея, опитал си всичко по силите си, дал си всичко от себе си, за да я поправиш. Дори и да не успееш, ще направиш едно със сигурност - няма да я повтаряш.
    Защото, както знаем, има една поговорка:
    "Човек се учи от грешките си, докато е жив."
    Това не са празни приказки, измислени просто ей така. Тази пословица, съставена от малко думи, има голям смисъл.
    И помислете си, ако всеки човек беше днес като отец Никодим (от разказа на Елин Пелин "Чорба от греховете на отец Никодим") - е не чак толкова задълбочен върху това кое е грях и кое - не, но поне на половината от неговите мисли, да се намираха в главите на днешните хора - едни от нас биха били праведни, а други - може би щяха да се побъркват от мисълта за това кое е грях и кое не, и да се опитват да поправят грешките си.
    Ако се позамислим малко, ще разберем, че животът ни е един низ от черни и бели "зърна". Ако направим като отец Никодим - да събираме бобените зърна - черни и бели - според това кое е грях и кое не - дали щеше да ни стигне по едно гърне?! Със сигурност не - но поне щяхме да бъдем по-праведни, отколкото сме сега.
    Така че дори и да не събираме бобени зърна, нека поне да мислим преди да направим нещо, може би така белите зърна че станат повече от черните...