20.07.2023 г., 11:50

Чуваемост

896 1 1
1 мин за четене

 

Всички искат да бъдат чути. Искат да изкажат позицията си, която е толкова стара, че чак е посивяла. Толкова отчаяно викат всяка една дума и обясняват, преобясняват, повтарят и преповтарят своята мисъл, че вече са я забравили. Забравили са момента, в който са я измислили и открили - забравили са моментът на осъзнаването и на истинността, но явно все още помнят онова гъделичкащо чувство на просветление - моментът, в който са отворили очите си. И вече толкова сляпо вярват в истиността на думите си от едно време - че вече не чуват смисъла им. Седят в главите им като постер - велики думи, казани някога от някого и вече знаем само че са велики, но не помним смисъла им. Горчиво желаем някой да ни чуе, но вече не знаем какво да кажем или какво значи това, което казваме. Забравихме да слушаме, забравихме да търсим, забравихме и най вече да разбираме. Това не е моето мнение, значи не е вярно и не се отнася за мен, аз искам да кажа своето - своето вече твърде утвърдено мнение, че седи и не мърда като дупка на пътя. Не помага никому, пречи, но вече толкова сме свикнали с мястото й, че просто я заобикаляме, не променяме. Не градим, не оправяме. Може би трябва да паднем в дупката? 

Утвърдили сме си нашето мнение и го пазим сякаш някой ще ни го вземе или не дай си Боже ще ни разубеди. До толкова сме затворили сетивата си след първото откритие, че не пускаме нищо да влезе или да излезе от душите ни. Кътаме си всичко - плюшкиновщина.

(плюшкиновщина са навлезли в руския език, а оттам в българския, като нарицателно за крайно, патологично скъперничество и увлечение по събиране на безполезни вещи и даже просто захвърлени боклуци. Това е събиране заради самото събиране, а не за да се използва.)

Говорене и изказване на мнение заради самото говорене, а не за да бъде чуто. Никой не искам ответна реакция щом си каже мнението и никой не иска да развие мнението си - сложихме точка, а е толкова лесно тя да стане запетая, едно малко завъртане и мисълта може да продължи да се лее, мнението да се надгради, тезата да се промени и есето да продължи. Развитие - дума уж позната на всички, но май непонятна е за много.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Simana Yordanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тези, които имат какво да кажат не са много. И гласът им не се извисява в пискливо кресчендо. Хареса ми. 👍

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...